Блог
25 години след падането на Берлинската стена видео-хрониките, снимките и спомените от 09.10.1989 още предизвикват анализи, мисли и коментари. И ще предизвикват, разбира се, поне докато времето и историята не дадат трезва и обективна оценка на събитията, които безспорно промениха света и живота ни в частност преди 25 години.
Преди всичко – благодаря. На всички онези съмишленици и съратници, които неуморно и непоколебимо работиха за този резултат още от 2013 година до сега. Защото за нас изборите започнаха през 2013 г. и завършиха на 5-ти октомври, с обявяването на официалните изборни резултати.
Държавата има нужда от управление, не от избори до дупка. От приоритетна важност са няколко сектора - доходи, здравеопазване, образование и сигурност.
Всички политически сили, влезли в Народното събрание, трябва да седнем заедно и да поговорим за това кой как вижда бъдещето на държавата.
В навечерието на поредния важен за страната ни избор – вотът за народни представители на 5 октомври, е добре да се запитаме – заслужаваме ли цената на тока да бъде увеличена с 10 %, както и заслужаваме ли благодарение на гласовете от Турция ДПС да има още 10 депутата. Това са само част от симптомите за изнемогването на България под натиска на чужди антибългарски интереси.
Президентът Плевнелиев не бива да ходи на церемонията по встъпването в длъжност на новоизбрания турски президент Ердоган. Ердоган е заплаха за светския и демократичен характер на Турция и застрашава стабилността в региона.
Слушайки програмната реч на Жан-Клод Юнкер, се запитах какво всъщност искат да променят в Европа той и тези, които го подкрепиха за председател на Европейската комисия. Тяхната рецепта е очевидно все по-силна централизация. Предлага ни се една федерална Европа, която ще бъде доминирана от бюрократите за сметка на националните държави и техния суверенитет. Това автоматично води до вземане на решения, които биха имали своята логика за европейската бюрокрация, но едва ли за отделните държави членки.
Така… Реджеп Тайип Ердоган, кандидат турски султан, недвусмислено обяви и заяви претенциите си към част от суверенната българска територия. Българската държавна реакция, както обикновено, беше в класическия новобългарски дипломатически стил, известен като „мяу-мяу“. А туркофилите се скриха в миши дупки.
От години повтаряме, че Турция на Ердоган и Давутоглу усилено върви към политическо, икономическо и териториално възстановяване на Османската империя. Че следва доктрината на „неоосманизма“. Системно, планомерно, упорито и последователно. И уви, успешно.
Една от големите ни национални липси е тази на паметни места на великите българи. Нито великите царе от Средновековието, нито големите национални революционери, нито борците за национално обединение имат гроб на който да можеш да сложиш едно цвете и да се поклониш. Левски, Ботев, основателите на ВМРО, Гоце Делчев, Дяман Груев – всичките погребвани, вадени, препогребвани отново и отново. Сякаш са безплътни. Сякаш не са съществували. Няма следа от тях. Вече са само в учебниците. Откъдето е лесно да бъдат извадени от поредния либерл-толерастки чуждопоклонен евроориентиран министър. Нали помните „Аз съм българче“ ? Разгърнете всеки един учебник по история на България и ще се убедите в това.
Група в социалната мрежа се бори за правото на дребните предприемачи да бъдат работодатели, а не наемници.
Как една наглед безобидна наредба нагло и безпардонно работи в интерес на големите търговски центрове и задушава дребните и средните предприемачи в столицата.
Разбира се, става дума за Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Тази наредба на Направление „Архитектура и Градоустройство“, многократно приемана, изменяна и допълвана от Столичен общински съвет, е сред рекордьорите по оспорване, обжалване и отменяне от „заинтересовани“ лица. Причината е проста и тя далеч не в евентуалните конкурси за баничарници, гумаджийници и прочее…