„Малкия дявол”, „Добре че Господ ни пази”, „Чукайте на дърво”, „Разминахме се” …

Все заглавия, цитати, изявления и коментари около земетресенията тази нощ. Заедно с пороя от безумни и/или паникьорски коментари из социалните мрежи около часовете на трусовете. Което само показва, че авторите им, вместо да си спасяват задниците, вилнеят  из мрежата, „споделяйки” емоции, размисли и страсти по темата.

Вярно е – разминахме се. Засега. На фона на алчното строителство, на самодейните преправяния и преустройства на стени, фасади и цели сгради цяло чудо е, че пораженията са само паднали комини, мазилки и напукани стени.

Когато човек се качи на покрива на някой от блоковете 7, 8, 9 и 10 на ул. „Христо Трайков” в „Орландовци“ и хвърли един поглед на полето наоколо, неусетно сякаш се пренася в средните векове. От север, от изток и от юг блоковете са плътно обсадени от незаконни цигански катуни. Разпънати направо в полето, превърнали го в огромна септична и боклукчийска яма, катуните системно и последователно настъпват към блоковете. Единствената преграда между катуна и блоковете остават гаражните клетки, които погледнати отгоре формират същински защитен вал. Подобен на средновековните валове, които са пазили държавата ни от нашествия. Приликата е поразителна. И нашествието отново е в ход.

Това безумно заглавие беше водеща „новина” в една от централните новинарски емисии. Самият репортаж показваше унизителното и коленопреклонно „американофилско” гънене на Хасан Азис, уви все още кмет на Кърджали, който гордо показваше кърджалийския „Пентагон”, разположен на бул. „Вашингтон”. В Кърджали.

И с нелепата си патетика, на разваления си български, разказваше, че някакъв парк някъде си, на кучето в кътния зъб, в някакво забутано американско градче, бил кръстен „Кърджали”.