Парадоксално, но се оказа че и низостта и мерзостта имат своя връх. И очаквано, имат постоянен адрес в Белград. Ако наглостта имаше националност, тя със сигурност днес щеше да има сръбски паспорт. Сръбската власт се опита да забрани на българите в Западните български покрайнини да отбележат годишнината от обесването на Апостола на българската свобода. Българи, които са попаднали не по своя воля под сръбска окупация.

Прочее, тази окупация е незаконна, още от 1919 година. Когато сърбите нахлуват в българските земи, преди да дочакат демаркацията на граничната линия, дори по клаузите на Ньойския диктат.

Тези българи, които всяка година отбелязват кончината на Васил Левски. Същият Васил Левски, воювал, като част от българската Легия за свободата и на същите тези сърби, същите мерзавци опитващи се днес да забранят поклонението пред паметта и паметника му.

Дано всички любители на сръбската чалга в държавата ни прочетат новините по тази тема и този текст. Дано бетонните комунистически, югоносталгични, сърбомански тикви разберат, че сърбите не са нито наши братя, нито наши приятели.

Дано срамежливият ни външен министър не се ограничи само с интернет възмущение и да разбере, че българската подкрепа за тази Сърбия е престъпление срещу човечеството и национално предателство спрямо българската нация. Особено спрямо братята ни под сръбска окупация. И че българите под окупация са по-важни от политическите вълнения в Бирма или Пакистан.

Никога тази Сърбия в ЕС. Никога.

Поклон пред Апостола на българската свобода. Поклон пред паметта на Васил Левски. Дано утре да успеем да изразим своята почит пред паметта и паметника му, пробивайки сръбската блокада.