Не вярвам, че е възможен баланс, когато преговарящ е Заев

С признанието на президента Радев, че ще има напредък в преговорите с Македония през юни в Скопие настъпи медийно и политическо оживление. Заговори се и за отмяна на ветото, без "никой да бъде унижен". Истината обаче е друга - дори да се намери такава формула, в което силно се съмнявам, няма да се мине без унижение. Защото за България вече бяха направени многократно опити да бъде унижена, при това не само от медиите и българомразците в РСМ, а и от хора на най-високо ниво. На първо място от премиера Заев, който всячески се опитва да дискредитира страната ни в Европа и в Северна Македония - с платено плюене, аудиенции за оказване на натиск, подигравателно отношение и безпардонно нахалство спрямо историческата истина. Все действия, които подхождат на един болшевишки строй, но не и на премиер на страна кандидат член на ЕС.

Пендаровски заговори и за необходимост от подновяване на доверието с България. Поне се призна, че доверието липсва. Но чия е вината за това? Отговорът е прост: на едно правителство, което не спазва никакви дипломатически отношения. И управляващите, и опозицията в РСМ не уважават институцията, с която преговарят. Наричат я "кабаре" и повтарят, че им е длъжна. Международните договори не се спазват, а към България и българите само омраза, лъжи, репресии и подигравки.  Но с дефиницията "кабаре" ще се съглася. Много от държавите в ЕС сами си я заслужиха с обидното си отношение към България и позволяването на Заев да си разиграва коня в Брюксел и в различни точки на Европа.

Говори се и за предлагането на балансирано решение, за да са доволни и двете страни. На думи е така, но когато на действия е замесен Зоран Заев, то мисията е обречена на провал. Защото и подписването на Договора за добросъседство беше с цел постигане на баланс. А това споразумение не само, че не се изпълнява, но и се оказва, че за нищо не сме се договорили. В Договора е залегнало понятието "обща история", което е мек израз на историческата истина, че сме били една държава и един народ допреди няма и 100 години. Но Заев разби това понятие с югонастосталгичния си уклон.

Край Вардар вече вдигат победоносно ръце, предвкусвайки пирова победа. Но както обикновено те изобщо не слушат добре българската страна. Беше им казано, че България е склонна да поднови диалога. Диалог, а не съгласие с безумните им щения. Беше им казано, че подкрепата на ЕС е важна, но най-важна е подкрепата на България, а за да я получат, трябва най-сетне да започнат да преговарят с нас. Дотук с празнословните декларации, дотук с изнудването, дотук с титовските похвати! Макар че, ако тези преговори се водят от премиера на РСМ, изниква въпросът дали той умее да действа по различен начин?!

Склонността на служебния премиер към отстъпка по въпроса вече е видна. Такова поведение демонстрира и уж непоколебимият по въпроса български президент. Но те трябва да са наясно, че ако позволят начало на преговорите на РСМ за ЕС сега и дори си помислят да дадат крачка назад от нашата позиция, това ще е равносилно на национално предателство. Непростимо национално предателство!

Ангел Джамбазки