Без покана за български представител на форум, който ще дискутира Договора за добросъседство

Лицемерие! Не може най-важното събитие в новата ти история да е в сериозна зависимост от един твой съсед, а ти открито да се правиш, че той не съществува. За тази политическа шизофрения може да има две видими причини - смяташ, че си намерил начин да заобиколиш този съсед по пътя към целта си или искаш демонстративно да му покажеш пренебрежение като поредния ултиматум, който си предявил към него.

Подобно неадекватно поведение може да си позволи спрямо България само Република Северна Македония. Тези дни Скопие организира нова инициатива, наречена "Преспански форум". Тя има за цел да популяризира Охридския рамков договор, Договора за приятелство с България и Преспанския договор с Гърция, които да бъдат посочени като основа на компромиси и решения при възникване на спорни въпроси. Целта на форума е да стане платформа за изграждане на приятелство, за помиряване на народите, а дебатът, който се получи, да бъде основа за намиране на практически решения и ясни отговори на открити въпроси от регионален и глобален характер.

Въпреки всички тези декларации и ролята на България като съставляваща в този форум, на него не е поканен нито един български представител. Това категорично оспорва смисъла на инициативата. А какви открити въпроси, като по-належащ открит въпрос за Северна Македония от спора с България и пътя ѝ към ЕС аз не виждам? На събитието са поканени редица лица, свързани с приоритета на Европейския съюз към момента - развитието на Западните Балкани и тяхната евроинтеграция. България обаче, която ще бъде важна част от преговорите със страните от този регион, е зачеркната от списъка с присъстващите.

С този акт нашите колеги от Скопие за пореден път демонстрираха не само липса на приятелско отношение, но и незачитане като съсед, като държава, с която се съобразяват и смятат да се съобразяват. За последната година това бе изразено няколко пъти - със срещата между Северна Македония, Сърбия и Албания с цел създаване на "малък Шенген" и последвалото подписване на меморандум между тях за сътрудничество в условията на коронакриза. А България я няма никъде в тези актове на регионално сътрудничество. Всичко това се случва на фона на енергичните заявки за сближаване на двете страни, които идват от РСМ тези дни.

Разбирам здравината на коминтерновските връзки, наясно съм и че лицемерието е сред основните политически похвати на властта в РСМ. Нуждая се само от отговор на въпроса така ли ще работи Северна Македония и в ЕС - със заобикаляне на неудобни членки и показни актове срещу тези, които не са им удобни? И не е ли време позорните титовски маниери да бъдат оставени в историята?

Ангел Джамбазки