Днес се навършват четири години, откакто България и Република Северна Македония подписаха своя Договор за добросъседство, чиято цел бе да очертае принципите на уважение, доверие, разбирателство и взаимно зачитане на интересите на двете държави. Подчертавам, говорим за Договора за добросъседство, не за Преспанския договор, за да е ясно. Ние по него не сме страна.

Четири години по-късно видимо в Скопие нищо не се е променило. Нито на йота. Властта в РСМ  отказва да прилага Договора за добросъседство и все така великосръбският шовинизъм действа агресивно в Скопие. Четири години бяха загубени преднамерено, организирано от кръгове в Скопие, които не желаят сближаването между България и Македония, а по мои подозрения - не желаят и Република Македония да бъде пълноправна част от Европейския съюз. А невероятни индивиди като Благойче Атанасоски получават поле за изява с безумните си тези и абсурдните си манипулативни твърдения. Крадецът отново вика дръжте крадеца, тръгнал да обвинява за пореден път и да дава дори психиатрични оценки, вместо да се вгледа в собствената си къщичка, която е обърната с краката нагоре. Той твърди, че ни разбира напълно. Няма съмнение - вероятно от личен опит с обсесивно-компулсивното поведение. Но понеже лицето заявява, че цялата българска нация се нуждае от психиатрично наблюдение, явно няма да ни стигнат психиатрите.Ще поискаме назаем неговия. Всъщност, с ежедневните си глупотевини тези хора от РСМ трябва да бъдат подложени не само на мониторинг от ЕС,  но и на психиатричен такъв.

Каква е картинката четири години по-късно, уважаеми? Всекидневно брутално нарушаване на човешки права на хора с българско самосъзнание в Скопие, репресии и наказания за тях и тяхното самоопределение. Постоянно спъване на работата на смесената комисия по историческите въпроси от македонските “историчари”. Насърчаване на историческите лъжи в учебниците по история и продължаваща фалшификация на основни факти и събития. Подозирам, че и десет години да минат, с този коминтерновски мисловен модел, ситуацията ще си остане същата, за съжаление. А промиването на мозъци и психическите обсесии към нашата страна ще достигнат нива, достойни за клинични дисертации.

Ангел Джамбазки