ЕП прие поредна законодателна инициатива, която, ако не беше отново брутално изродена в посока налагане на ЛГБТИК+ пропагандата, можеше да бъде адекватна и полезна на отделните държави. Но чрез нея отново се настоява за целенасочено законодателство и политики за справяне с всички форми на насилие и дискриминация, основани на пола. Когато говорим за насилието срещу жени и момичета, няма две мнения по въпроса. Дотук добре, апропо насочено в правилна посока, с оглед на нарастващото насилие по време на пандемията.

Но какво идва след това? Позовавайки се на Истанбулската конвенция, Европа отново дава приоритетно значение на една група хора, като отделя специално внимание на насилието срещу ЛГБТИК+ лица. Кому е нужно това? Насилието винаги е насилие. То няма цвят, пол и етнос, за да бъде специално дефинирано. То не може да бъде нито оцветявано, нито определяно на база някакви признаци.

Припомням, че в националните суверенни държави има ясно разписани законодателства по темата. Подобни опити за налагане на изкуствено създадени пропагандни инициативи е форма на натиск към отделните страни и тук отново прозира опит за налагане на джендър идеологията в Европа.

Ангел Джамбазки