Диктаторът Реджеп Тайип Ердоган отново изнудва Европейския съюз. И уж го прави завоалирано, но на всички е ясно какво цели той - в случая още финансови дивиденти от новата мигрантска криза. Не може да му се отрече, че умело лавира в подобни рецесии - през Механизма на ЕС за бежанците в Турция бяха изплатени над 3 милиарда евро. Сега, когато в страната има милиони мигранти и бежанци, специалисти говорят за изчерпан миграционен капацитет на Турция. Апропо, Ердоган говори за липса на средства.

 

 

Правилното изречение за турския султан, ако той наистина не иска да превръща страната си в "складово помещение на Европа за съхранение на мигранти", е: "Нямаме капацитет да се изправим пред нова миграционна вълна". Но неговите думи са: "Нямаме нито средства, нито търпение". Следователно той иска да продължи да извива ръце в Брюксел и, разбира се, да си осигури още европейска финансова помощ. Защото диктаторът от Босфора обича да изтъква, че не Турция се нуждае от ЕС, а обратно. Но истината е съвсем друга - в икономическо отношение страната зависи почти изцяло от парите на Европа.

 

 

Не му прилича на Ердоган да се прави на ощипана госпожица, когато става дума за мигранти и за Афганистан. Защото от мигрантите той печели и пари, и международна тежест, а и двете са му много нужни. Относно Афганистан - турският султан има политически цели, знанието за които кара поведението му на ощетен и недооценен да изглежда смешно и жалко. Освен че е алчно. Новата ситуация потвърждава за пореден път позицията ми, че споразумението за мигрантите с Турция е огромна политическа грешка на ЕС. Защото това не е споразумение, а рекет.

 

 

Ангел Джамбазки