Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Циганска държава или държава на циганите


2010-09-16 00:00:00 | коментара

Двете ни възможности. Според мен. Бегъл преглед на вчерашния печат упорито и стройно формулира „дилема”. Първо – френският посланик се „изока” (бел.авт. – по литературната класика). Попита най-сетне къде са парите, които двадесет години „Европа” праща и плаща за „интеграцията” на циганите ни. Парите, които са идвали по т.нар „Декада на ромското включване”, например. Не че ние не сме питали къде са. Не че не подозираме къде са. В джобовете на циганските барони („ромски лидери” за почитателите на „политическата коректност”), в скъпите им лимузини, в мраморните им палати в центъра на циганските катуни, в стотиците цигански фондации, организации, партии, дружинки и правозащитни комитети, които от това живуркат и за това съществуват. Да своят, по-точно присвояват, тези пари.

Вероятно никой в държавата, че и в ЕС, не може точно да каже колко милиони (милиарди ?) евро, потънаха през тези двадесетина години в бездънните джобове и крадливите ръчички на „интеграторите” и „правозащитниците”. Милиони (милиарди ?) евро, солидарно платени от европейския и от българския данъкоплатец. От всеки един от нас. Резултатът от тази „интеграция” е катастрофален. Пълен провал. Без преувеличение.

След 20 години на „интеграция” и държавна безотговорност в огромната си част циганите в България са неграмотни, безработни, озлобени, незачитащи държавната власт и суверенитет, живеещи по собствени родово-общинни правила, а гетата, които обитават, са заплаха за собствеността и живота на околните българи. Примери – колкото искаш. От центъра на София до най-затънтената селска махаличка – този структурен за държавата проблем вече не може да бъде прикриван, въпреки щраусовата политика на „отговорните” в държавата фактори. Държавата постепенно се разпада по този признак. За сега обществено, но следващия етап е и териториално…

Посланик Дьо Понсен набляга ясно и гласно на неинтеграцията на циганите в българското общество и дори предлага създаването на министерски пост по тези въпроси. На езика на дипломацията това означава, че според посланика (разбирай според неговото правителство) българските власти са се провалили в тази задача. Интересно, че никой в държавата не коментира това безпрецедентно предложение. Обикновено (особено в последната година), когато чужд посланик – например Уорлик, изживяващ се като колониален представител, се изкаже по някоя тема, местната администрация си чупи краката да изпълнява или поне да обяснява.

Изводите на посланика на Франция са верни. Циганите не са вписани и не се вписват в българското общество. В огромната си част. Лошото, е че трябва да ни го каже някой отвън, за да го чуем.

И тук идва ред за коментар по втората вчерашна новина – извод на Световната банка – „След 10 години основната част от активното работоспособно население няма да може да чете. Защото ще се състои предимно от роми, които към днешна дата би трябвало да са в училище. А с всяка изминала година броят на отпадналите ученици нараства – по около 20 000 на година за последните пет ”. Статията е от електронното издание на вестник „Дневен Труд”, броят е от 15-ти септември. Изводът, който ВМРО многократно е правила и представяла на българското общество – след 10 до 15 години българската социална, образователна и административна система ще рухне. Защото мнозинството от работоспособното население ще се състои от неграмотни цигани, които не плащат данъци. Пенсии, осигуровки, здравеопазване – всичко това се гради и финансира от държавен бюджет, който се формира от събраните ни данъци. Когато няма данъци, няма бюджет. Когато няма бюджет, няма държава. Република България ще се превърне в територия, обитавана от неграмотни, необразовани и безработни хора, скитащи с каручките в търсене на някой останал метален стълб, решетка или мост. За да го предадат за скрап. Територия с няколко що-годе организирани големи града, седалища на колониалната администрация сред морето от битово насилие, кючеци, гюбеци и прочее характерни за тази част от обществото ни интелектуални занимания. Територия, която може и да се нарича формално „Република България”, но няма да има нищо общо с културната традиция и историческото наследство на българската нация. Прочее, просъществувала хилядолетия на ветровито място, създала и съхранила световна писмена и културна традиция. За да е на ръба на изчезването в наши дни, във времето на национален нихилизъм, национална безотговорност и духовен упадък. Под напора на новия нашественик в бюрата за социални помощи. Каква ирония.
Пред нас има две възможности. Една я описах току що. Тя е в ход. Тя се случва. България се превръща в територия на „неинтегрираните” цигани. Другата възможност – българската държава да заяви ясно и недвусмислено, че не може да се справи със собствени сили и средства с вписването на около 700 000 човека в снагата на обществото. И да поиска среща на ниво ЕС или ООН с една единствена цел – обсъждане на възможностите за създаване на циганска държава. Отделна. Тяхна. И без това „лайтмотивът” на всички „интегратори”, смукали парите на данъкоплатеца през тези години е, че циганите са „дискриминирани”, „гонени” и прочее малтретирани от злите българи-расисти … или от румънците, чехите, словаците, поляците, унгарците, италианците, а напоследък и от французите, все „расисти”. Време е да им дадем възможност да се отърват от този „гнет” и да си построят собствена държава и собствено общество. И собствен обществен ред. И да си събират данъци и да си се издържат. Разбира се, с наша помощ. Тази стъпка е напълно възможна и според мен задължителна. На територията на континента има поне три напълно измислени държави, издържани от международната общественост, които подкрепят такава теза. Разбира се – напълно доброволно и срещу заплащане. Французите дадоха отличен пример в тази посока. За по 300 евро на калпак. Да не говорим, че издръжката на тази държава, ще излезе по-евтино и на европейския и на българския данъкоплатец от безкрайното и бездънно наливане на пари от Ламанша до Малко Търново. За лудо. Не ни трябва министър по циганските въпроси. Трябва ни цял министерски съвет. И на нас, и на Европа. Територия – колкото щеш. От Африка до Индия.

Това е стратегическият въпрос пред България днес – циганска държава или държава на циганите…