Едно позакъсняло становище на македонската държава, което прилича само и единствено на измиване на ръцете. Измиване на ръцете със собствените им граждани и прехвърляне на отговорността върху обикновените хора. Нито дума за остро осъждане на подобни варварски актове, нито дума за заявка в посока промяна на отношението към страната ни. Трябва ли да се връщам назад и да напомням, че дори когато България направи множество компромиси и отстъпки, в отговор получи разбита паметна плоча на Каймакчалан, обиди, омраза, подмяна на други паметници и заплахи срещу хора, самоопределящи се като българи.

Ясно е, че това не е първият случай с оскверняване на нашата история. За съжаление, едва ли ще бъде последният такъв, при положение че ежедневно виждаме политиката, която властта в Скопие изпълнява. А именно подтикване и стимулиране на омразата към всичко българско. И към днешна дата, в XXI век, тя не се е променила и стои застинала в Титовите времена. И няма нищо по-жалко от заравянето на главата в пясъка, шикалкавенето и насъскването на обикновените хора един срещу друг. Защото не народът, а властта трябва да вземе категоричните решения и да предприеме действията за промяна на текущата ситуация.

За да започне изобщо преговорният процес на Република Северна Македония с ЕС, трябва да се случат няколко бързи и лесни стъпки. Вписват се българите като държавнотворен народ в преамбюла на Конституцията, прекратява се езикът на омразата, незабавно се  спират всякакви репресии и се гарантират правата и законните интереси на северномакедонските граждани с българско национално самосъзнание, редактират се лъжите и обидите в учебниците. Когато свърши всичко това, ние като страна първи ще се радваме да кажем: „Добре дошли“.

Ангел Джамбазки