Колко още документи, протоколи и хартии трябва да бъдат създадени, за да видим някакъв напредък от РСМ

Въртим се в омагьосан кръг. България и Република Северна Македония работят по Протокол, който да съдържа правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите в Договора от 2017 година решения. Обаче този договор и към днешна дата не се спазва от властите в РСМ и това го знае вече всеки скопски паметник. Колко още документи, протоколи и хартии трябва да бъдат създадени, за да видим някакъв напредък? Не е ли ясно вече, че каквото и да подпишем със Северна Македония, то е без никаква стойност за Скопие. Моментът за преговори и условия отдавна отмина, те са поставени на масата вече години наред. Сега е времето за реални действия от страна на РСМ.

Ще позволим ли да се погазват човешките права, да търпим подигравката с нашата история, да си затваряме очите пред бруталната омраза, която всекидневно се излива върху България и да подписваме лист след лист, подвластни на нечий натиск? България десетки пъти е чувала обещания от Република Северна Македония, но реалността продължава да се свежда до език на омразата и потъпкване на правата на хора с българско самосъзнание в западната ни съседка. В основата на целия маниер на Скопие към България лежи идеологията на македонизма, който продължава да живее в съзнанието на хората.

Пред Скопие има два пътя, единият е да продължат с югоносталгизма и титовските похвати, а другият, който е и правилният, хората с българско самосъзнание в Северна Македония да бъдат записани като държавотворен народ в Конституцията на страната, премахване на лъжите в цялата образователна система и нагледно показно как се спазват човешки права.

Ангел Джамбазки