Ако не се прекрати, „Зелената сделка” трябва веднага да бъде замразена

Изключително притеснителен е фактът, че в последните години крайната идеологизация в ЕС все повече се намесва в политиката и икономиката. Дългогодишната агресивна политика, насочена срещу ядрените централи и ТЕЦ-овете, доведе до бума на цените на тока. Думата „зелено“ се превърна в символ на всичко ново и модерно, а резултатът ще го видим в края на тази година и в началото на следващата, когато всички платим сметките си за ток.

Тази дългогодишна агресивна политика, насочена към затварянето на въглищните централи и прехвърляне единствено към възобновяеми източници под формата на ветрогенератори и слънчеви панели, освен че е лобизъм, налива милиарди в джобовете на едни зелени талибани. Тези хора ежедневно демонстрират безскрупулно лицемерие и са впрегнали целия арсенал за натиск върху отделните държави. Те обикалят студия, държат речи и крещят с пълно гърло, за да ни обяснят как зеленото е равно на полезно. Не, не е. Няма как нещо, което обрича живота на хиляди обикновени хора, да бъде полезно. И е редно всичко най-сетне да придобие разумни граници. Ако за нидерландците като господин Тимерманс това е забавна кауза, за българската икономика е огромна опасност. Защото зеленото безумие засяга работните места и хляба на около 100 хиляди души в България, които пряко или косвено са свързани с производството на електроенергия от въглища в т.нар. Източномаришки басейн и останалите български въглищни централи.

Господин Тимерманс винаги е бил радетел и почитател на розово-либералния, шарен брюкселски блян. Той е част от онази група хора, които се опитват да ограничат мнението на другите, налагайки своето като мантра. Редно е обаче да си даде отговор на въпроса дали е приемливо и достатъчно либерално за неговите разбирания да прокарва тези, които застрашават енергийната сигурност на една суверенна държава.

Ангел Джамбазки