От 1-ви януари 2011 година в София официално застъпи на служба Общинската полиция. Структурно в системата на МВР, това „звено” ще бъде на пряко подчинение на кмета на Столична община. Ще има за задача охраната на обществения ред, регулирането на уличното движение в най-натоварените часове на деня, охраната на публични прояви и спортни събития, поддръжка на дейността на Столичния инспекторат и различните звена за контрол – търговска дейност, зелени площи, незаконно строителство и прочее. Общинските полицаи ще се различават от другите полицаи само по нагръден и наръкавен знак с надпис в околовръст „Столична община. Общинска полиция”. Униформите, снаряжението и въоръжението им обаче ще бъдат като на останалите униформени служители на МВР.

Безспорно такава промяна беше необходима. Най-малкото, защото по закон (ЗМСМА) кметът на общината носи отговорност за охраната на обществения ред на територията на съответната община. Досега кметът не разполагаше с инструмент да опазва този обществен ред пряко. Досега взаимодействието между кмета на Столична община и Столична дирекция на вътрешните работи ставаше чрез министъра на вътрешните работи.

Огромна и ненужна бумащина и класическа тромава бюрократщина – за да се организира един митинг на три баби пред катедралата „Св. Александър Невски”, отиват няколко дървета в хартия и десетки „човеко-часове” „работа”. От бюро на бюро. От типа „изпращаме писмо – „на наш изходящ” – ваш „входящ” номер …”.

Пример – поради тази бюрокрация не се случва нещо толкова елементарно, но много важно, като това да изпратиш един регулировчик сутрин на кръстовището на бул.”Борис III” и бул. „Гоце Делчев“ в „Красно село”. За да спира безумците, които навлизат в кръстовището, въпреки че не могат да преминат заради колоната пред тях и по този начин блокират и целия поток по „Борис III”, и трамвая, в който стотици изнервени хора закъсняват за работа. И изобщо на десетина възлови кръстовища сутрин и вечер, които блокират целия град. И носят загуби – и на време, и на нерви, и на пари.

Със създаването на полицейски сили, пряко и оперативно подчинени на кмета на общината, би трябвало да се избегне тази ненужна бюрократщина. Така кметът, или упълномощения от него заместник-кмет, ще може много по-пълноценно да организира всички дейности, свързани с опазването на обществения ред, охраната на масовите събирания от всякакъв тип и вид, регулирането на уличното движение…

Уви, както обикновено има и едно „но”. И то е свързано с начина на финансиране на тази Общинска полиция. Цели 6 месеца работната група, съставена от общински съветници и представители на МВР, създадена със заповед на кмета на Столична община работи върху създаването на Правилник или Наредба за дейността на Общинската полиция, изучавайки българския и европейския опит. Издирихме и документите на звеното „Общинска милиция”, създадено далеч в средата на миналия век … Правилникът за дейността на Общинската полиция беше изработен единодушно, но МВР не прие едно от основните искания на съветниците в СОС, а именно – финансирането на това звено да бъде за сметка на държавния бюджет. Понастоящем това финансиране е за сметка на бюджета на Столична община. 2.5 милиона лева от парите на софиянци ще отидат за издръжката на Общинската полиция. И тук се получава сериозна несправедливост. Софиянци и хората, живеещи в града, веднъж плащат за сигурността си през своите данъци. В края на краищата МВР се финансира от държавния бюджет. Сега още 2.5 милиона отиват в МВР, този път от местните данъци на същите софиянци. Оказва се, че столичани ще плащат една и съща „услуга” два пъти – веднъж през държавния и веднъж през местния си бюджет. Това финансиране от бюджета на града със сигурност е за сметка на нещо друго – било улици, било осветление, било здравеопазване … Да не говорим, че така се получава и едно скрито „съфинансиране” на МВР от бюджета на община София…

И тук въпросът опира до самата структура на МВР и сериозната промяна, която от години се отлага там. А именно преоценка на структурите и дейностите в самото министерство. И изваждането на една част от тях от ведомството. За да може то да заработи по-лесно и по-ползотворно.

Каква е логиката например МВР да издава личните документи? Личният документ материализира връзката между българския гражданин и държавата. Би трябвало да се издава от съответната община по местоживеене. Има си служба Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) с поделение във всяка община, там се пазят данните на българските граждани – имена, адрес и прочее, от там е нормално да се издават и документите за самоличност. Да не говорим, че огромните опашки от вбесени хора, висящи с часове на студа пред РПУ-тата, просто крещят, че на МВР нито му е работа, нито се справя с тази дейност. Или пък дейността по регистрацията на МПС. Отново излишно в структурата на мегаминистерството МВР.

Това са анахронични остатъци от практиката на тоталната държава отпреди 1989-та – когато милицията трябваше да знае, контролира, разрешава, регистрира и следи всичко за всички. Тези времена отдавна отминаха, въпреки ясно изразената напоследък носталгия по тях. С отминаването им отпада необходимостта МВР да извършва тези дейности. Те трябва да бъдат извадени от там.

По същия начин стои и въпросът с Общинската полиция. Всъщност дейността на униформената полиция, на полицейските инспектори е до голяма степен общинска дейност. Униформеният полицай е човекът, когото трябва да виждат гражданите по улиците, човекът, който извършва така наречената патрулно-постова дейност (или служба – ППД или ППС). Това е предварителната дейност на полицията – преди да се случи престъплението или нарушението. Тази дейност е свързана с опазването на обществения ред, с прилагането на общинските наредби – за сигурност, чистота, търговска дейност и прочее… тези служители би трябвало да са на оперативно подчинение на кмета на съответната община. Същото важи и за служителите на КАТ в населените места. Един кмет най-добре знае къде и кога му трябва регулировчик. Такава е и преимуществено европейската практика.

Да не говорим, че в структурата на министерството е т.нар „тежка полиция” – жандармерията. При необходимост министърът винаги може да разпореди участието й в едно или друго събитие, било по охрана на обществения ред, било при масови събирания. За МВР трябва да остане в най-голяма степен истинската полицейска работа – по издирване и залавяне на престъпниците и доказване вината им пред съда. Така министерството ще се освободи и от огромния си административен апарат. Така и ще му стига бюджетът и няма да се разпределя за относително мижави заплати на повече от 60 хиляди служители. От които – не повече от една трета – оперативно заети с полицейска дейност, останалите – местещи папки от бюро на бюро и от етаж на етаж. И щракащи на пишещи машини, за които издирват антикварни ленти по мазетата, във времето на Хорейшо. И ще може да обнови материално-техническата си база и да дава що-годе нормални възнаграждения на служителите си. За да имат българските полицаи самочувствие и социална сигурност, а не да вземат половината възнаграждение на охранителите на бандитите, които трябва да разследват и залавят.

С две думи – дейностите, свързани с административно обслужване, трябва да се извадят от структурата на МВР, а от униформената или териториална полиция да се формира структура „Общинска полиция” с ниво „Национална служба” или „Дирекция”, която методически да е в системата на МВР, но оперативно да е подчинена на съответния кмет на съответната община. Така ще се даде възможност на всяка община да разполага със свои униформени полицейски сили, с които да си провежда необходимите мероприятия и ще се изпълни със смисъл Закона за местното самоуправление. Защото София може да отдели, макар и несправедливо, 2.5 милиона лева за нуждите си, но община Пирдоп надали може. По-скоро, със сигурност не може.

В заключение – създаването на Общинска полиция в София е необходимост и добро начало, но за да бъде полезно и да работи пълноценно, е необходима сериозна промяна в Министерството на вътрешните работи.

снимка dnevnik.bg