„Много исках, но нямах желание“. Гениално! Велика мисъл. Титанична обосновка. Еманация на северномакедонскто шикалкавене. Днес оправданието е, че няма необходимото мнозинство в парламента, утре вероятно ще бъде ретроградният Меркурий или лунната диета. Всичко друго ще бъде извадено от чувала с нелепи обяснения, само и само да се стигне до преговорен процес с Европейския съюз. Изобщо - оправдания да искаш от Северна Македония. Царе сте на това, уважаеми Османи.

Всъщност истината е, че вече нямате право на никакви оправдания за годините несвършена работа, а днес ставате все по-смешен и абсурден в своите опити за дипломатически словоизлияния. Знам, че Коминтерна така Ви е научил, знам и че това наследство се е загнездило толкова дълбоко в цялото Ви мислене, че ще бъдат необходими години, за да се изкорени. Обаче друг път вече нямате.

Да се изцепиш, че Република Северна Македония е модел на държава по отношение на етническите права, е меко казано безсрамно. Защото става дума за страна, в която да бъдеш с българско самосъзнание продължава да е равно на престъпление, продължава да бъде наказвано, преследвано и репресирано с всички възможни методи на цялата държавна машина.

Похватът със залъгалките, обещанията и манипулациите е доказан от северномакедонската политическа класа. Така е и с Договора за добросъседство, така е и с историческата комисия, така е дори и в разговорите на европейско ниво. И на хората в Зимбабве вече е ясно, че всички тези обещания, които ежедневно се дават за замазване на очите, няма да се осъществят. Само един човек в България, с вечна усмивка на лицето, нелепо продължава да вярва в приказките за лека нощ и да насърчава лъжите на Титовата реалност. Иначе и ние искаме да пуснем Северна Македония в ЕС, но нямаме желание да го направим в този ѝ югоносталгичен вид.

Ангел Джамбазки