„пожара на бунта гори” …- цитат от известен партизански шлагер

„Семейство в столичния квартал „Модерно предградие” е било пребито тази нощ от група роми.” – цитат от вчерашните медии

Само няколко дни след бруталното и предумишлено убийство на 19-годишния Ангел в Катуница, извършено от котилото на криминално проявения и осъждан Рашков (цар на фалшивия алкохол, етническия мир и политическата проституция), отново тълпа цигани нападна и преби българи. Този път в т.нар. Модерно предградие (каква ирония, в този квартал дори няма канализация) в София.

Нападението е извършено заради това, че българите предотвратили обир, извършван от малолетен, криминално проявен циганин, в дома на възрастна жена на ул. 275-та в квартала. В резултат от нападението, извършено от тълпа от 40-тина цигани от квартала, четирима българи са пребити, един от които е със счупена челюст.

Очаквам воплите на всички угодни на властта „-исти”, „-лози”, но най-вече „-расти” които да увъртат загрижено от телевизора, лигавейки се, че „инцидентът” (или „кризата”, или „събитията”, както обикновено се наричат престъпленията, извършени от цигани)  отново не бил политически, ами битов, социален, криминален, физкултурен и прочее. И за него са виновни отново пияните и дрогираните футболни лумпени.

Това ново нападение ясно показа две неща – на първо място българското общество има огромен политически проблем, огромен културен, социален и цивилизационен разлом по улиците-граници между българите и циганското гето. Без значение дали говорим за село Катуница, Пловдивско, или за Модерно предградие в София.

Този разлом няма да зарасне от само себе си, циганите нито сами ще се впишат сред нас (ако можеха и искаха, щяха да го направят), нито ще изчезнат от само себе си. Нито „въпросът” ще затихне след изборите, както се надява министър-председателят. Защото не е изборен въпрос.

Напротив, в държавата ни тлеят стотици Катуници, почти във всеки катун. И ще тлеят, докато има катуни. Докато няма последователна политика на държавната власт, която да премахне катуните, да спре помощите, да застави обитателите им да работят и да изпращат децата си на училище.

Още веднъж казваме на властта, както предупреждавахме десетки години назад – премахнете катуните. Извадете си главите от задниците или където там ги държите и погледнете българите в очите и им кажете просто и ясно кога и в какви срокове започва събарянето на катуните. Започва истинското вписване на циганите в обществото. Чрез труд и творчество.

Премахнете циганските гета – във Виетнамските общежития, Баталова воденица, Татарли, бул. „Европа”, Захарна фабрика, Орландовци, Модерно предградие … Премахнете тези гнойни рани от града ни. Защитете правата, живота и имота на българите, принудени да живеят по улиците-граници, всеки ден, всеки в своята си Катуница, до катуна.

Или не се „изненадвайте”, ако осъмнете някой ден в центъра на „битов”, „социален”, „криминален” „инцидент” …