Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Вашингтон, окръг Кърджали


2012-02-04 00:00 | коментара

Това безумно заглавие беше водеща „новина” в една от централните новинарски емисии. Самият репортаж показваше унизителното и коленопреклонно „американофилско” гънене на Хасан Азис, уви все още кмет на Кърджали, който гордо показваше кърджалийския „Пентагон”, разположен на бул. „Вашингтон”. В Кърджали.

И с нелепата си патетика, на разваления си български, разказваше, че някакъв парк някъде си, на кучето в кътния зъб, в някакво забутано американско градче, бил кръстен „Кърджали”.

Обърнали ни внимание американците, един вид. Оценили ни, чак градинка кръстили. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова жалко и унизително.

Уви, много по-жалко и по-унизително е и ще е поведението на властта утре. При посещението на Хилари Клинтън. Държавен секретар на САЩ. Представям си „новините” утре вечер.

То ще са угоднически широки усмивки, то ще са празни приказки, много псевдо-либерално-нищо-казване, много подмазване, лицемерие и угодничество. А вероятно и някое бодряшко безумие, изпляскано ни в клин, ни в ръкав от министър-председателя. За забавление на публиката, както казваше друг, бивш вече министър-председател.

Няма да се размине и без гротескната силиконова усмивка на Уорлик, представител на интересите на американските ТНК (Транснационални компании – Монсанто, Шеврон и прочее) в България. И за съжаление и по съвместителство, посланик на САЩ тук. Човекът, който вместо като посланик, се държи като генерал-губернатор, вероятно дежурно ще похвали колониалната ни администрация за усърдието по обслужването на американските интереси. Не е луд този, който яде зелника, казват …

Няколко неща обаче вероятно няма нито да видим, нито да чуем. Няма да чуем как Клинтън ще кастри, хока и мъмри местната администрация за това, че поряза апетитите на Шеврон да превърне Добруджа в опитно поле при проучванията за шистов газ. Не че  на правителството ни не му се щеше да обслужи всячески братската американска компания. Просто нямаше как, обществения натиск срещу задаващия се екологичен катаклизъм този път победи. Заплахата за рейтинга надделя над алчността. За сега, дори напук.

Няма да чуем и видим какво ще искат САЩ от нас за все по-вероятното нападение срещу Иран. И няма да чуем и видим какво ще обещаят местните ни подлизурковци.

Няма да чуем и позиция на българското правителство срещу непрестанното вмешателство на Турция във вътрешните ни работи. Няма да чуем и поне декларации срещу продължаващия геноцид върху българите, извършван от правителствата на съседните Сърбия и Македония.

Тези неща не са важни за хората, които управляват България. За тях е важно да чуят от американския брат, учител и демократ, поздравления. Дори като транскрипция от английски. И да се разхождат из Вашингтон. Дори в Кърджали.