Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

www.dnevnik.bg - Ангел Джамбазки за мандата на европарламента: Мигрантската криза върна политическия разговор в залата


2018-12-04 22:04 | коментара

Няколко месеца преди изборите за Европейски парламент "Дневник" попита български евродепутати за трудностите и постиженията на парламента по време на мандата им, както и какво очакват за вота през май догодина. Днес публикуваме мнението на Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти).

 

- Кои бяха най-големите предизвикателства и трудности пред европарламента през изминалите години от началото на мандата му?

 

- Без всяко съмнение - имигрантската криза. Много колеги разпознаха в нея нашествие. Тя постави под въпрос досегашния измамен летаргичен консенсус с лек привкус на институционален ишиас. Спокойно може да се каже, че ЕП бе разтърсен изоснови. Върна се политическият разговор в залата, а не разговорът за това какви киселини да има в соса за дюнери.

 

Настоящият мандат на Европейската комисия и Европейския парламент ще остане в историята и заради момента, в който страна членка напусна общността. Дали Великобритания е направила правилния избор или не ще разберем много скоро. Факт е обаче, че именно вотът на британците беше катализаторът, който доведе до повдигането на дебата относно бъдещето на Европейския съюз.

 

Този дебат за бъдещето на ЕС, който се провежда в ЕП най-вече с лидерите на страните членки, избистри и някои разлики между различните блокове. Стана ясно, че интересите на страните от центъра не съвпадат с тези на страните от периферията.

 

Има и ясен двоен стандарт - както в разпределението на европейските средства на географски принцип, както в доходите, така и в политическия подход. Когато говорим за политическа интеграция, западноевропейските либерали развяват знамето на федерализма и настояват за наднационален политически съюз. Когато обаче говорим за икономическа интеграция и равни условия на конкуренция, много от същите лидери стават протекционисти. И се получава следният парадокс - искат федерализация на един съюз с две системи: тук - свободен пазар и капитализъм, там - социална държава и протекционизъм. Няма да стане така.

 

Типичен пример за това е политиката на президента Макрон, който пробута законодателството за командированите работници, което цели да вземе хляба на над 150 хиляди български семейства. Причината, посочена като оправдание? Социален дъмпинг. Фалшив и изпразнен от съдържание термин, който повечето нормални хора биха дефинирали просто като конкуренция. Това трябва да спре и срещу това трябва да се борим. Икономическият протекционизъм не трябва да има място в единния пазар.

 

- Какви са очакванията Ви за евроизборите на европейско ниво?

 

- Няма съмнение че следващите европейски избори ще бъдат основани на различните виждания относно бъдещето на Европейския съюз. Вече е ясно. Досегашната панацея на евробюрократите, а именно - "повече от същото" не е и няма как да бъде устойчив модел. Към момента, проучванията сочат, че за пръв път ЕНП и социалистите, които между другото следват общи политики и цели, няма да имат мнозинство в пленарната зала на Европейския парламент.

 

Това се случва, защото партиите, участващи в тези два блока, предадоха традиционната си база от избиратели. Социалистите вече не защитават правата на работниците, а се занимават основно с новите им избиратели от сексуалните и религиозни малцинства.

 

ЕНП също се подхлъзна по мулти-култи модела, макар и с изключения. Това отваря пространство за едни истински консервативни формации, които са готови да защитават традиционните ценности в Европа.

 

Нашето виждане е известно на избирателите ни. Ние казваме: "По-малко, но по-ефективно". Единственото бъдеще за европейския проект е да бъде Европа на отечествата. Няма как тепърва изкуствено да създаваме някаква европейска квазиидентичност. Няма как да продължаваме с проваления мултикултурализъм. Пътят напред е връщането на компетенции там, където те принадлежат - у суверенните правителства и народи на Европа, които си сътрудничат посредством междуправителствени спогодби и споразумения. Нека заедно правим по-малко, но по-добре.

 

Видими са двата полюса - на единия са Меркел, Юнкер и Макрон, те предлагат повече от същото, а именно още повече миграция, още повече мултикултурализъм, още повече минарета в Европа. На другия сме ние - Европа на отечествата. Салвини (вицеканцлерът на Австрия Хайнц-Кристиан - бел.ред.) Щрахе, "Алтернатива за Германия", Северният алианс в Скандинавието. Всички гражданин, включително българските, ще имат възможност за информиран избор.

 

- Успя ли този европарламент да приеме или придвижи законодателство, което би било от пряка полза за България?

 

- Безспорно. И говорим за много документи в много сфери на обществения живот. Тук ще дам един пример, който е много важен за мен по разбираеми причини. Документът, който аз мога да окачествя като наш най-голям успех без капка съмнение, е Резолюцията на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Албания (2016/2312(INI)).

 

В него се поправя една несправедливост, датираща от един век. Разбира се, става въпрос за признаването на българското малцинство в Мала Преспа, Бърдо и Гора. Този документ на Европейския парламент призна съществуването на малцинството и призова да се положат допълнителни усилия за спазването на правата на хора с български етнически произход в Албания.

 

Албанското правителство не закъсня със своята реакция и на 13 октомври 2017, албанският парламент прие Закона за защита на малцинствата, в който са застъпени правата и на българското малцинство.

 

Интересен факт е, че това не е първият път, в който Албания признава съществуването на българско малцинство на своя територия. През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана в рамките на Втората балканска конференция в Цариград, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война резолюцията така и не е ратифицирана.

 

Благодарение на усилията на всички български представители в Европейския парламент тази историческа несправедливост бе поправена. Това е начинът европейските институции да са полезни на България и на нашия национален интерес. Определяйки рамките на бъдещото членство в ЕС на страните от Западните Балкани, ние можем да защитим нашия национален интерес и да преследваме геополитическите си цели. А те са прости. Без граница от Охрид до Черно Море.