Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

www.pik.bg - САМО В ПИК! Евродепутатът Ангел Джамбазки: Румен Радев настъпи мотиката за Венецуела, превиши правомощията си


2019-02-07 08:48 | коментара

ПИК потърси евродепутата и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки по горещата световна тема „Венецуела“. Войводата анализира позицията на Европейските институции, че гражданите на богатата на петрол латиноамериканска държава трябва да имат сувереното право на свободен избор за политическото си бъдеще, мотивира позицията на кабинета в България, но и обясни също така защо президентът Румен Радев е настъпил мотиката в тази ситуация, като дори е превишил правата си, произнасяйки се в полза на Николас Мадуро. 

 


- Г-н Джамбазки, като евродепутат какъв е коментарът ви за позицията на Брюксел и институциите му за случващото се във Венецуела, не е ли прекалено от Европа да се моделира някакъв процес на хиляди километри оттук – в Латинска Америка, и може би конкретно в полза на претендента за държавен глава Хуан Гуайдо?

 

- Мога да споделя личното си мнение, а след това да коментирам гласуването в Европарламента. Обичайно, позицията на ВМРО е за въздържание от намеса във вътрешните работи на суверени държави, тъй като това би могло да бъде бумеранг, който да се използва във всички посоки. От друга страна обаче, виждаме една продължаваща тежка икономическа и политическа криза във Венецуела, която трябва да бъде разрешена по някакъв начин. И коментарите в Европейския парламент в този контекст бяха точно в тази посока – да бъдат насърчени нови, достатъчно честни и прозрачни избори там. Защото има основателни подозрения и съмнения, че върху изборите има някаква форма на въздействие. И това е съвсем очевидно. И фактът, че милиони хора, над 400 милиона души са напуснали Венецуела, говори, че нещо в държавата, която е номер едно по запаси на петрол в света, не е наред. А когато говорим за петрол, ще говорим, че интересите са в много посоки. Но това, което според мен е редно и трябва да се случи, е местното общество да си проведе нормални демократични избори, а не някой да им посочва кой да бъде президентът, а и да определя накъде да върви тази държава.

 

- Темата не беше ли обаче проектирана и върху българското политическо пространство, където отново пролича диаметралната противоположност между държавния глава Румен Радев и кабинета от другата страна на „Дондуков“?

 

- Президентът тук сякаш отново понастъпи мотиката, защото най-малкото превиши своите правомощия. Неговите правомощия са ясно разписани по Конституция и те не се простират дотам да внушават подобни решения. Така или иначе Министерският съвет е взел решение, външно министерство е изразило тава решение. И ако четем внимателно документите, внимателно и в нормален превод, там ясно се казва, че редица европейски държави, техните парламенти и Република България признават и насърчават възможността и идеята за провеждане на легитимни и честни избори. Никой не посочва кой да бъде президент, кой да бъде ръководителят на Венецуела. Това, което се предлага и иска, е провеждането на свободни и честни избори. Тук президентът обаче взе страна. Неговата страна е в посока една от спорните фигури – Николас Мадуро. Това е, меко казано, превишаване на неговите правомощия и малко неразбираемо за мен. 


- Не беше ли обаче прибързано и нетактично като дипломатически ход външният ни министър Екатерина Захариева да заявява позиция, предхождаща по време гласуването в кабинетен състав?

 

- Не съм запознат с точното време на взимане на решенията, от една страна, и изявленията на министър Захариева, но предполагам, че тя е била обсъждана от самия Министерски съвет. И тук в края на краищата институционалната рамка е следната: Министерският съвет взима решение и го привежда в изпълнение. При всички положения решението е реакция на българския Министерски съвет, който не взима страна. Единствената подкрепа, която той оказва, е за това гражданите на Венецуела да имат възможността да изразят ясно своя свободен избор. Докато позицията на Румен Радев до голяма степен взима страната на бившия президент Мадуро.

 

- За демокрация или за петрол и неговия контрол говорим повече, ако трябва да обобщим?

 

- Да, точно така е. Може би говорим за държавата, която има най-големите или вторите по значимост залежи на тази изключително ценна суровина. И е очевидно, че там се пресичат геополитически интереси. Тук най-важният въпрос е гражданите на Венецуела да могат да взимат сами решенията за своето бъдеще – как да управляват държавата си и как да влагат парите си, а не да бъдат под въздействието на външни сили, които, разбира се, ще използват, дори експлоатират, техните природни богатства за собствените си икономически и политически цели. Това е важното. Виждали сме го много пъти в световната история, а и сме виждали до какво обикновено води това. Така че моето лично убеждение, а това чета и в решението на Министерския съвет, е, че трябва да бъде подкрепена безусловно възможността, правото на всеки един граждани във Венецуела да изрази своята политическа воля.