"Успешното присъединяване на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз зависи от всички участващи в процеса - страните кандидатки, членките и техните общи усилия в сферите на върховенството на закона, защитата на човешките права и демократичните ценности, както и свободата на изразяване и самоопределяне". Това заявиха членове на ЕП по време на уебинара "Европейската перспектива за Западните Балкани", организиран от Бюрото на ЕП в България.

Събитието разгледа темата за бъдещето на Западните Балкани, основавайки се на годишните доклади за напредъка по пътя към членство на страните от региона. Целта бе да се даде представа за цялостното развитие на процеса по разширяване на ЕС, какво са постигнали до момента държавите кандидатки и какво още трябва да направят, за да покрият критериите за присъединяване. Във форума взеха участие евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП/ ГЕРБ), Петър Витанов (С&Д/БСП), Илхан Кючюк (Обнови Европа/ДПС), Ангел Джамбазки (ЕКР/ ВМРО), както и други членове на ЕП и докладчици по темата за присъединяването на Сърбия, Албания, Косово, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина.

Андрей Ковачев изтъкна, че европейската интеграция е "двупосочна улица", изискваща както ЕС да свърши своята работа, така и страните кандидатки да преодолеят всички проблеми от миналото и да положат повече усилия за разрешаването им в настоящето. Той обобщи последния доклад на ЕП за Сърбия, заявявайки, че се наблюдават незадоволителни реформи в много сфери, като държавата трябва да докаже своите европейски позиции, както и че не защитава геополитическите интереси на трети страни. Според него е необходимо продължаване на съдебната реформа, подобряване на медийната свобода и напредък в защитата на националните малцинства.
Петър Витанов подчерта, че разширяването на ЕС ще помогне за укрепването на стабилността и сигурността в региона, и представи напредъка на Албания в процеса. Докладът на ЕП отчита положителното развитие на съдебната реформа и функционирането на демократичните институции и дава добра оценка относно насърчаването на добросъседските отношения. Посочено беше, че има необходимост от по-активно участие на албанския парламент в процеса по интеграцията в ЕС, подобряване на свободата на медиите, реформи в образованието и енергийната ефективност. Корупцията и трансграничната престъпност също остават огромно предизвикателство пред държавата.

Илхан Кючюк обобщи четирите основни предизвикателства пред всички кандидатки за членство: политическите проблеми и конфликти; некачественото управление; лошата свързаност (инфраструктурна, дигитална, образователна, културна) и влиянието на трети страни. Като успех на Република Северна Македония той отчете членството на страната в НАТО, а като основен проблем - конфликтът с България. "Необходимо е възстановяване на доверието между двете страни чрез прилагане на "политика на по-малките стъпки", защото големи стъпки и бързи решения не могат да бъдат очаквани", посочи той.

Ангел Джамбазки подчерта важността на темата за Западните Балкани за България и отбеляза, че бъдещето на региона зависи преди всичко от върховенството на закона в държавите кандидатки за членство. В допълнение евродепутатът изрази мнение, че съществува нарушаване на човешките права в част от тези страни, и подчерта, че е необходима твърда реакция от ЕС. Той изтъкна и политизирането на някои важни теми, като ваксинацията и инфраструктурата на региона.
Стр. 9