Председателят на фондация .Македония" даде гласност на поредния случай на грозно поругаване на български реликви и паметници Костите на близо 400 български войници, загинали в Първата световна война, са били изровени от две масови погребения заради строителството на магистрала близо до град Кавадарци в Северна Македония. Останали са само каменни паметници, на които пише, че това са военни гробища на Българската армия. Това заяви пред Би Ти Ви Виктор Стоянов, председател на фондация "Македония". И двете български военни гробища се намират в района на село Дреново, където има паметни знаци и каменни пирамиди за вечна памет, поставени от българската държава през 1916 г.

Местни хора се обадили, за да сигнализират, че при строежа на магистрала, която минава през град Кавадарци, са унищожени и двете гробища, които се намират на 1 км разстояние едно от друго, тъй като трасето на пътя минавало през тях, разказа Стоянов. Той припомни, че те са официално регистрирани в българското Министерство на отбраната и са в памет на близо 400 български войници, загинали по време на Първата световна война за свободата на българите в Македония.

"Там са погребани млади хора. Костите на нашите деди са разпилени и унищожени", посочи шефът на фондацията. Освен това македонските власти не са известили Министерството на отбраната в София за намерението си да унищожат костите на загиналите българи. Не са информирали и Българската православна църква, за да се направи опело, останките да бъдат осветени и преместени на друго място с православен ритуал. За случая са уведомени
Министерството на външните работи в София, Министерството на отбраната и посолството ни в Скопие.
Очаква се 00Н да направи разследване дали е нарушена Женевската конвенция от страна, която я е подписала. Според Стоянов отговорността .е изцяло на Северна Македония.

Евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки пък е сезирал ЕК и Урсула фон дер Лайен за поредно поругаване на българската история от страна на Скопие. Той напомня, че съгласно Женевската конвенция всяка държава има право на свои военни гробища и паметници на територията на друга страна, независимо от каузата на войната, с изключение на случаите, когато става дума за доказани от международен съд военнопрестъпници.

"Това е продължение на онази мракобесна политика на югославските комунисти по разрушаване и унищожаване на всичко българско - от езика до храмовете и паметниците. Не можем да допуснем Република Северна Македония в ЕС. Тази държава и нейните институции са последният бастион на югославския комунизъм", пише Джамбазки в писмото си до евроинституцията. Той настоява за спешни действия и реакция от Европейската комисия, които да гарантират, че подобни грозни провокации ще спрат, и поставя въпроса дали в евродоклада за Северна Македония ще бъдат включени всички скорошни случаи на заличаване на българското наследство.

Българският външен министър Светлан Стоев да поиска обяснение от изпълняващия длъжността посланик на Република Северна Македония относно информацията за поруганите кости на българските войници. Това пък поиска лидерът на ВМРО и бивш военен министър Красимир Каракачанов. Във Фейсбук той се възмути от поредния "грозен, античовешки и антибългарски акт" от страна на съседната ни държава.

Отношенията между София и Скопие се обтегнаха особено много през последните месеци заради българската неотстъпчивост по отношение на започването на преговори на ЕС с балканската страна, докато не бъдат решени всички висящи двустранни проблеми и Скопие не сложи веднъж завинаги точка на езика на омразата спрямо България и българите. Вместо да търсят поле за компромис обаче, македонските власти си затварят очите за редица провокации, свързани с български символи и реликви, които се случиха в последно време.
Само преди 2 седмици МВнР връчи на Скопие протестна нота заради подменен български паметник в македонско село. Става дума за намиращия се в двора на църквата в с. Клепач монумент, издигнат в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали при сражение с османски части през 1904 г. Констатирано е, че оригиналният надпис на книжовен български език е бил заменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са променени някои от имената на загиналите четници. Тогава пак се наложи българската страна да припомня, че подмяната на исторически артефакти представлява акт на унищожаване на автентичния вид на културно-историческо наследство и опит за пренаписване на историята, което буди сериозна загриженост, включително в контекста на необходимостта от стриктно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. По-рано през годината пък македонското външно министерство бе принудено нееднократно да осъжда вандалски действия, свързани с поругаване на българското знаме.
Стр. 12