За по-малко от три седмици се формира Националния кръг "За Македония" - основан да брани българските интереси от попълзновенията към нашата история и култура

Рядко съм се чувствал пред толкова отговорна задача, като при представянето на българската позиция по въпроса за отношенията ни с Република Северна Македония в Европейския парламент в Страсбург. Заедно с другите говорители на Националния кръг "За Македония" професорите Пламен Павлов, Ана Кочева и Спас Ташев трябваше да защитим, и най-вече - да обясним, българските позиции. Зад нас стоеше цялата българска наука в лицето на Българската академия на науките, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и други представителни институции.

Въпросът с нашата визита в Страсбург се разви мълниеносно. За помалко от три седмици се формира Националния кръг "За Македония". Това е неправителствена организация, основана за да брани българските интереси от попълзновенията на РСМ към нашата история и култура. Още при създаването й получихме подкрепа от по-голямата част от българските евродепутати и именно по тяхна покана се отправихме към единия от двата центъра на Европейския парламент.

На 6 юни вече летяхме за Франкфурт, откъдето поехме за столицата на Елзас, Страсбург. Като историк, много добре знаех колко сражения са се водели за тази малка област между Германия и Франция. До голяма степен от нея са тръгвали и световните войни на XX в. И не е тайна, че именно след решението на териториалните въпроси между двете велики европейски сили, Страсбург става столица на обединена Европа. Ето това ние от Националния кръг "За Македония" искаме - да се изчистят проблемите със Северна Македония, за да настъпи мир и съгласие на Балканите.

Днес Страсбург е град в Източна Франция, център на департамента Ба Рен и на регион Гранд Ест. Седалище е на няколко европейски институции, между които са Съветът на Европа, Еврокорпусът, както и Европейският парламент и Европейският омбудсман на Европейския съюз.

Почти нямахме време да разгледаме прекрасния град. Неговото значение нараства към средата на IX в., когато при разпада на империята на Карл Велики, Страсбург се оказва на границата между нейните отделни части, които по-късно ще дадат началото на държавите Франция и Германия. За него се водят цели войни, докато през 1681 г. армията на френския крал Луи XIV обсажда града и принуждава жителите му да признаят неговата власт. Оттогава Страсбург е владение на Франция, което е обезпечено с мира от 1697 г. След френско-германската война от 1871 г. градът е взет от немците, а през XX в. за неговата област се проливат реки от кръв. Ето защо не е случайно, че втората половина на XX в. именно той е избран за столица на ЕС.

Все пак успяхме да зърнем прекрасната готическа катедрала, чиито строеж започва през 1015 г., а днешния си вид тя придобива през 1439 г. Благодарение високия си цели 142 м ефирен връх, до началото на XIX в. сградата е била найвисоката християнска църква в света. Фасадата е украсена със стотици скулптури, а интериорът включва витражи от XII-XIV в., монументален орган и астрономически часовник, чийто механизъм датира от 1842 г.
Почти на бегом минахме и през другите забележителности, като издигнатите още през XIII в. покрити мостове през река Ил и прочутите фахрверкови средновековни постройки, сред които блести уникалната "Къща на Камерцел" от 1589 г. Накрая все пак стигнахме до нашата цел - забележителната сграда на Европейския парламент, вдъхновена от картината на Питер Брьогел "Вавилонската кула". На 7 юни ни предстоеше истински маратон от презентации и срещи, с които трябваше да насочим вниманието на Европа към спора между Р България и Р Северна Македония.
Първа бе срещата с хората, които пряко водят диалога със Западните Балкани. В залата бяха двадесетина евродепутати, а онлайн гледаха още над 300. Проф. Ана Кочева изнесе блестяща презентация на английски език, в която постави историческите и езикови въпроси. Ние с проф. Пламен Павлов допълнихме историческата картина, която недвусмислено свидетелства в полза на българските аргументи. Разбира се, никой не отрича днешната македонска идентичност, но е вън от всякакво съмнение, че до 1944 г. нашата история е обща, а езикът български. Спас Ташев пък изнесе покъртителни данни за нарушаването на правата на определящите се като българи хора в днешна Република Северна Македония.

Нашите тези бяха приети добре, а минути по-късно вече бяхме в зала, където присъстваха почти всички български евродепутати. "Почти", защото на фона на практически пълните групи на ГЕРБ-СДС, ВМРО, ДБ и ДПС, блестеше отсъствието на представителите на БСП. И то при положение, че председателят на партията г-жа Корнелия Нинова ясно е обявила "червените" линии за влизането на РСМ в ЕС. Но все пак срещата бе много плодотворна и се ОцЪорми идея за изпращане на делегация от евродепутати от различни страни в Северна Македония, които да проучат сигналите за драстично нарушаване на правата на българите там.

Кулминация бе нашето участие в срещата на Групата на европейските консерватори и реформатори, на която присъстваха над 70 евродепутати, т. е. 1/10 от Парламента. Там също изнесохме презентация на английски език, а в антрактите имахме среща с редица важни представители на институцията, сред които и Председателя на Европейската

Народна партия, г-н Манфред Вебер. Раздадохме и над 200 книги на английски език, издания на Българската академия на науките, в които се разказва истината за Северна Македония.

Интересът към нашето присъствие бе значителен. Ние давахме почти непрекъснато интервюта и изказвания за български и чужди медии. Всичко това обобщихме в пресконференция в края на парламентарния ден. Но аз знаех, че вече сме убедили мнозина в правотата на нашата теза.

Впрочем нашата "атака" към Страсбург имаше и друг замисъл. Националният кръг "За Македония" е твърдо решен да оказва натиск върху българското правителство и политиците от различните партии. Защото отстъплението от подписания между РБ и РСМ договор и приетата от Народното събрание рамковата спогодба би означавало предателство на българските интереси. Което би наредило днешните управляващи до хора, изменили на българската кауза, какъвто е болшевикът Георги Димитров, подписал унизителния договор с Югославия в Блед през 1947 г.

Няколко думи за националното предателство

Бях написал тази статия, когато по една телевизия трябваше да кръстосаме шпаги с един историк от т. нар. Клуб за българо-македонско приятелство. Става дума за българи, които се опитват под всякакви благовидни предлози да премахнат наложеното "вето" за влизане на РСМ в ЕС. В горещата размяна на реплики той ме обвини, че съм ги наричал "национални предатели". Всъщност по адрес на тези хора аз употребявам думата "колаборционисти" ("съглашатели - фр.). В юридическата трактовка на международното право "колаборационизъм" означава съзнателно, доброволно и умишлено сътрудничество с врага, в негов интерес и във вреда на своята държава ("Collaborationism", The American Heritage Dictionary of the English Language, Fourth Edition). Особено често терминът се използва през Втората световна война. Така героят от Първата световна война, френският маршал Анри Петен, през 1940 г. установява колаборационистки режим с Хитлер, за което след Втората световна война е заклеймен и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.

***
Групата за "бързо реагиране" от български учени в Европейския парламент в Страсбург: от дясно наляво - проф. Пл. Павлов (ВТУ), д-р Вл. Митов (Македонски научен институт), професорите А. Кочева, Н. Овчаров и Сп. Ташев (БАН), евродепутатът А. Джамбазки (ВМРО)
Стр. 50