В последното си становище ръководството на КНСБ се обяви против ускореното затваряне на въглищните централи, но пък подкрепя постепенното им затваряне до 2038 г.!?

От КНСБ са категорично против сценариите за ускорено затваряне на въглищните централи до2030 г. 'Те не произтичат от поети от българската страна и съгласувани със социалните партньори ангажименти, поради което те са изцяло неприемливи за нас", се казва в становището на синдиката относно Доклад на Комисията за енергиен преход (част от Консултативния съвет за Европейската зелена сделка) и Пътна карта за климатична неутралност, което беше представено на заседание на комисията вчера.

Ho пък от КНСБ подкрепят концепцията за моделиране и задълбочен анализ при разработване на сценарии, които предвиждат постепенното извеждане на въглищните централи до 2038 г. "Подкрепяме по принцип направения извод за полезността на модела и задълбочеността на прогнозите при разработване на сценариите за постепенно извеждане от експлоатация на въглищните централи до 2036 г.. В тази връзка подкрепяме подхода, изложен в проектна на "Пътна карта за неутралност по отношение на климата", според който през 2026 г. страната ни ще има "разполагаеми маневрени и базови мощности на въглища (3000 МВт)", към 2030 г. - 2000 МВт и към2035г. - 1000 МВт. Считаме, че тези цели отразяват договореностите с ЕК по Интегрирания, план енергетика и климат, за което КНСБ нееднократно е настоявала", се казва в позицията на КНСБ (б.р. цялата. позиция е публикувана на официалната странила на синдиката).
ОТСТTПЛЕНИЕТО
В прав текст становището на ръководството на КНСБ с дата 3 септември 2023 г. означава: подкрепяме работата на въглищните централи до 2030 г., а след това постепенното им затваряне.
А само преди две години КНСБ, заедно с КТ "Подкрепа", беше сред инициаторите на подписката за запазване на комплекс "Марица изток" и работата на миньорите и енергетиците ДО ИЗЧЕРПВАНЕТО НА ЗАПАСИТЕ ОТ ВЪГЛИЩА в източно-маришките мини, както и внедряване на НОВИ ТЕХНОЛОГИИ, гарантиращи работа на комплекса.

Под подписката се подписаха дори и бившите тогава министри Кирил Петков и Асен Василев от "Промяната", а лично президентът на КНСБ Пламен Димитров в края на 2021 г. по време на големия синдикален протест в "триъгълника на властта" в София внесе събраните над 100 000 подписа в кабинета на тогавашния вицепремиер, отговорен за преговорите по европейската "Зелена сделка".

Каква беше причината две години по-късно от КНСБ да отстъпят от позицията си? Ако Отговорът е заради парите, които се чакат от ЕС по Плана за възстановяване и развитие и Териториалните планове за справедлив преход, едва ли редовите членове на синдиката от въглищните региони гледат благосклонно към тях.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА...

Към момента на много по-борбена позиция е защита на комплекс "Марица изток" стоят от КТ "Подкрепа". Още преди година президентът на синдиката Димитър Манолов обяви категоричната си позиция България да се откаже от парите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да запази комплекс "Марица изток" и останалите си въглищни централи. В интервю за медията ни той изрази становище, че ликвидирането на въглищните централи е един от елементите за нов енергиен ред в Европа, който обаче няма да гарантира енергийната й сигурност.
А относно Комисията по енергиен Преход, срещу чийто Доклад от КНСБ реагираха на 3 септември, още по време на втората среща в Стара Загора за бъдещето на комплекс "Марица изток", Проведена на 31 юли т.г., Димитър Манолов ребром направи обръщение към настоящия министър на енергетиката Румен Радев, присъствал тогава в залата: "В Комисията за енергиен преход, която Изготвя определени сценарии като част от реформите, вписани в Плана за възстановяване и устойчивост, има брутален лобизъм, конфликт на интереси, работи се по поръчки. И този орган си е присвоил правото да общува директно с ЕК. Това е абсурд, това нещо светкавично трябва да бъде разпуснато. И ако има нужда от някакъв орган, той трябва да бъде създаден наново, в съвсем различен формат", настоя Димитър Манолов и призова най-накрая Консултативният съвет по "Зелената сделка" да се събере и да започне да работи, а не някакъв нелегитимен подорган да говори от името на България.
ДА ВЗЕМЕМ ЛИ ПАРИТЕ, ЖЕРТВАЙКИ ВЪГЛИЩНИТЕ ТЕЦ, ИЛИ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ?

Това е въпросът на който от КНСБ и КТ "Подкрепа" дават разнозначни отговори.
Наистина струва ли си заради едни пари да бъдат затрити единствените базови мощности на България, работещи със собствен източник за ел. енергия - въглищата? В подкрепа на затварянето е лавиращата инерция позиция на политици, че заради галопиращите цени на въглеродните квоти ел. енергията на въглищните централи ще стане непродаваема, тоест пазарът ще ги "зачеркне".

Но не пазарът, а политиката на ЕК е в основата на затварянето на въглищните централи: "Защото "Зелената сделка" си е политика на лобизъм, която заменя една политика с друга. Това е политика, която задължава и въвежда непазарни механизми. Защото въглеродните квоти са данък въздух, те са непазарен механизъм, който изкуствено повишава цената, за да може някой политически, папагал да излезе и да каже, че са били неефективни. Ами махнете този данък въздух и няма да бъдат неефективни", настоя евродепутатАнгел Джамбазки на една от срещите за бъдещето на комплекс "Марица изток". Той беше чут от президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, но не и от президента на КНСБ Пламен Димитров, който не присъства на нито една от трите срещи в Стара Загора.

05.09.2023