Евродепутатите призоваха Сърбия и президента Александър Вучич за деескалация и изправяне пред закона на виновниците за терористичната атака в село Банска, Косово. Призивът беше направен на съвместна сесия между Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет на която бяха обсъдени отношенията между Косово и Сърбия, предаде БГНЕС. Представители на политическите групи настояха за реформи в Сърбия и прекратяване на антидемократичната и проруска политическа реторика.

Кулминацията на напрежението между Белград и Прищина беше на 24 септември, когато въоръжена група сърби извършиха нападение и убиха полицай в Северно Косово. Впоследствие беше осветена ръководната роля на Милан Радойчич, бивш заместник-председател на "Сръбска листа", партията на етническите сърби в Косово.

 

Илхан Кючук, евродепутат от групата на „Обнови Европа", заяви че "Не можем да игнорираме военните подготовки от сръбска страна по границата с Косово." "Всичко това трябва да се разглежда в светлината на общата ситуация със сигурността в Европа. Ние отново сме на ръба на голям конфликт. Не бива да допускаме подобно нещо и затова сме против всякакви действия за дестабилизиране на региона, подкопаване на мира и сигурността в региона, както и против всички, които се опитват да го правят. Това е нашето послание към Вучич и неговата администрация. Всяка ескалация налива масло в огъня на авторитарните лидери", добави той.

 

"Всички виновници от сръбската група трябва да бъдат изправени пред закона", заяви евродепутатът Андрей Ковачев от Европейската народна партия от своя страна. "Трябва да има разследване и да се открият всички участници в атаката. Това работи в полза на Русия за дестабилизиране на Балканите. Трябва да сме внимателни да спрем следващи опити за провокация. Трябва да се засили КФОР и да се положат усилия, така че такава терористична атака да не се повтори. Най-важно за стабилността в региона са мирни преговори да се намали напрежението. Финалната цел трябва да бъде признаването на Косово от Сърбия. Сърбия трябва да избере страна – ЕС или Русия. Ще се радваме да видим демократична Сърбия, която да забрави наследството си от Югославия на Милошевич“, отбеляза той.

 

Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти подчерта, че „Събитията в Косово много ясно потвърждават нашите опасения от сръбски провокации." "Вучич провежда политиката на Путин. Това е нова сръбска провокация. И отново Европа се колебае. Сърбската политика винаги е била такава и няма да се промени. Трябва да бъде подкрепено Косово и неговите институции. Трябва да се вземе страна", допълни той.

ЕП, че нормализирането на отношенията между Белград и Прищина е приоритет и предварително условие за присъединяването на двете страни към ЕС. В два доклада, приети днес, членовете на ЕП призоваха Сърбия и Косово да се включат активно в диалога и незабавно да постигнат всеобхватно, правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията въз основа на принципа на взаимното признаване.

В доклада си за Сърбия членовете на ЕП заявяват, че преговорите за присъединяване с Белград трябва да напреднат, но само ако страната се съобрази със санкциите на ЕС срещу Русия и постигне значителен напредък по отношение на реформите, свързани с ЕС. Те споменават конкретно напредъка в областта на върховенството на закона и основните права, функционирането на демократичните институции и ангажимента към общите европейски права и ценности. Членовете на ЕП подчертават значението на привеждането в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС , особено по отношение на войната на Русия срещу Украйна.

 

ЕС е основният политически и икономически партньор на Сърбия и най-големият й донор, посочиха членовете на ЕП. Те са обезпокоени от неотдавнашния спад на обществената подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, който според тях е резултат от дългогодишната анти-европейска/проруска политическа реторика, разпространявана чрез контролирани от правителството медии и държавни служители. Депутатите твърдят, че това е и резултат от грубата неспособност на представителите на правителството да се изправят пред миналото на Сърбия и да се примирят с него. Депутатите искат ЕС да преразгледа размера на финансовата си помощ за Сърбия, ако подкрепата за антидемократичната политика продължава, и призовават Европейската комисия да гарантира, че всички разходи на ЕС са в пълно съответствие със стратегическите цели и интереси на блока. Докладът за Сърбия беше приет от депутатите с 508 гласа "за", 76 "против" и 37 "въздържал се".

Членовете на ЕП приветстваха кандидатурата на Косово за членство в ЕС и сключването на дългоочакваното споразумение за либерализиране на визовия режим за неговите граждани. Приветствайки постиженията на Косово в реформите, свързани с ЕС, като борбата с организираната престъпност и корупцията, те подчертаха, че темпото на процеса на присъединяване ще зависи от напредъка в областта на върховенството на закона, основните права и подобренията в правния ред на страната.

 

Членовете на ЕП изразиха съжаление, че инициативите за включване на сръбската общност в политическите, социалните и икономическите структури на Косово остават много ограничени, и призовават правителството на Косово и представителите на косовските сърби да преодолеят междуобщностните разделения. Докладът за Косово беше приет с 452 гласа "за", 87 гласа "против" и 76 гласа "въздържал се".

Докладчикът за Сърбия Владимир Билчик заяви: "В този доклад се отправят редица критики, като същевременно се подкрепя пътят на Сърбия към ЕС, с който нейните лидери се ангажираха след изборите през 2022 г. Приветствам завръщането на опозицията в сръбската Народна скупщина. Сърбия трябва да се съобрази с външните отношения на ЕС, да продължи вътрешните реформи и да нормализира отношенията си с Прищина. Ако Белград постигне това, то ще бъде общоевропейски успех".

 

Докладчикът за Косово Виола фон Крамон-Таубадел отбеляза: "Най-накрая сме щастливи да потвърдим, че дългоочакваната либерализация на визовия режим ще бъде предоставена на всички граждани на Косово от 1 януари 2024 г. Докладът също така ясно призовава за пълното прилагане на всички съответни споразумения в рамките на диалога между Сърбия и Косово, включително създаването на Асоциацията на общините със сръбско мнозинство. Искрено се надявам, че Охридското споразумение ще донесе ползи за Косово и ще допринесе за по-нататъшното нормализиране на отношенията със Сърбия."