На 30 юли т.г. "Труд" публикува коментара на журналистката от македонския вестник "Дневник" Искра Коровешовска за българо-македонските отношения. Поводът е отвореното писмо на евродепутата Ангел Джамбазки до колегите му в Европейския парламент, в което той обявява, че "географски, етнически и исторически Македония е тясно свързана с България, българския народ и история".
Позицията на Коровешовска предизвика остра обществена реакция. Представяме ви мнението на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Изложената от журналистката от скопския в. "Дневник" концепция за развитието на отношенията между София и Скопие е всъщност държавната идея на вардарските политици, управляващи в момента.
Пределно изчистена тя гласи -"Когато България ни признае историята, езика и нацията, тогава ще имаме добри отношения." Българските правителства обаче не са нито исторически, нито лингвистични институти и няма как да знаят вярна л и е тази история, която Скопие иска да му признаваме. Правителството пита кое е редно своите, а и чуждестранни научни институти и оттам отговарят ециногпасно, че няма такава история. Отговарят, че между 680 и 1944 г. населението на Македония е българско и че миналото му е част от историята на българската нация и държава. Това, което може да се признае като история е, че от 1944 г. в резултат на Втората световна война Вардарска Македония е дадена на Югославия, територията е оформена като федерална република!, а над българското население (тогава 1,1 милиона души) е извършен чудовищен геноцид. То е заставено с цената на зверски репресии (30 000 избити и 120 000 минали през лагери и затвори) да придобие друга национална идентичност, никога не съществувала в историята - македонска. През 1991 г. в резултат на разпада на Югославия! Македония става формално независима държава, но фундамент на държавата остава комунистическата концепция за историята на миналото й. Тази история можем да признаем. Както и историята на езика, създаден като част от нея през октомври -ноември 1944 г. от студента от Софийския университет Благой Конев, поета Венко Марковски, опериращи със смяна на думи и две-три букви върху "Българска граматика" на проф. Любомир Андрейчин. Що се отнася до нацията, Скопие очевидно не знае, че в съвременния свят националната идентичност е персонално право на всеки индивид и не само българското правителство, ами и ООН, ЕС и НАТО не могат да постановят има ли я една нация или я няма. И затова в международната практика не съществува признаването на история, нация и език.
И тук естествено се появяват няколко въпроса. Първият е защо скопските политици държат на тази фалшива концепция за развитието на Повардарието през вековете, поставяйки я обаче в основите на държавната си концепция. Защото идиотски концепции за историята има и в България. Едни смятат, че сме траки, други - готи, а един автор обяви, че българската държава е на 33 000 години. Но тези идиотщини не са във фундамента на държавата.
Историята ни е установена, както на всички държави по света, на базата на професионалния принцип - "Има документ, има история, няма документ - няма история". Само в Скопие историята е това, което са измислили по спуснати от властта опорни точки.В Скопие не може да не си дават сметка, че този "исторически" аргумент за държава, език и нация няма перспектива за успех в обозримо бъдеще в демократична Европа, а и във все по-демократизиращия се свят. Дават си сметка, знам го от срещи със съвременни македонски политици, но само на четири очи. Всички признават, че македонците са били българи до 1944 г. Но казват, че всеки политик, който каже това публично, ще стане политически труп -вижте какво стана с Любчо Георгиевски. А никой не иска да пусне вимето на властта или перспективата да се добере до него. Промиването на мозъците от 1944 г. до 1991 г., а и след това в македонистки дух е постигнало сериозен успех. Ерозията на македонизма след 1991 г. също има успехи, но все още българите в Македония са драстично по-малко от македонистите, за да разчита на тях някой политик в
Скопие. Още повече че България не помага, тя няма дори ясна и точна концепция за развитие на отношенията си със Скопие и се люшка между "пълна и безусловна подкрепа за членство в ЕС и НАТО" до "ще гласуваме, ако подпишете договор за добросъседство". Този проектодоговор бе подготвен от БАН по искане на правителството на Бойко Борисов. Договорът хич не е безобиден, както смятат някои. В него има клауза да се спрат кражбите на българска история от Скопие. Ами ако това стане, македонските деца ще учат българска история. Същото е и с клаузата за съвместно честване на събития и личности. Защото е ясно, че два различни народа не могат да имат общи герои и събития, френската революция е на френския народ, а не на Италия и Франция. Жана Д'Арк може да бъде само френска героиня, а не френско-английска. Същото е и с Илинденското въстание и Гоце Делчев - те могат да бъдат само българско въстание и само българин. "Сбъркахме през 1991 г. -жалва ми се наскоро виден македонски политик - не трябваше да поставяме нация и държава на база фалшива древна история. Трябваше да кажем - да, българи сме по произход, но отделени от българите постепенно се оформихме като политическа нация. Като американците, канадците, австралийците. Искаме днес да живеем отделно от София, съдбините ни да се решават в Скопие, а не на жълтите павета."
Правилна мисъл и още не е късно скопските политици да тръгнат по този път. В края на краищата и гръцката, и албанската, и румънската нация имат по две държави - Кипър и Гърция, Албания и Косово, Румъния и Молдова. И няма да е зле да побързат, защото е напълно възможно след 5-10 години да преговаряме на Гюешево за бъдещето на отношенията ни с албанците, които докато ние се караме, те усвояват бавно, но неотклонно Повардарието.
Стр. 1, 16