Ангел Джамбазки

Няколко дни в обществото се върти оживена полемика около идеята на кмета на Столична община за адресна регистрация на приходящите от страната сезонни работници, студенти, пазарни туристи или просто гости на столицата. Полемика, напълно излишна, защото според сега действащото законодателство, всеки български гражданин, който промени местожителството си, дори и временно е задължен да се регистрира по настоящ адрес в съответната общинската (районна) администрация. В 30 дневен срок. В противен случай му се налага административна санкция – глоба.

Днес, освен че е ден на Будителите, се отбелязва и Архангелова или Мъжка задушница. На този ден българската традиция почита загиналите войни. Това е текст, публикуван в агенция „Фокус“, посветен на синовете на България, останали по бойните поля от устието на Дунав до Карадаг и Галичица, от Булаир и Чаталджа до Косово поле и Морава, във войните за българско национално освобождение и обединение. Всеки българин трябва го да прочете. И да помълчи.

Една позиция по въпроса за възстановяването на домовите книги в София и големите български градове, като възможност градските власти да имат достоверна информация за броя жители в съответното населено място. И да планират и развиват градската инфраструктура, градски транспорт и организацията и опазването на обществения ред. Не става дума за въвеждане на забрани за българските граждани да се местят от град в град, или закрепостяване по месторождение, пиша това обяснение, защото думата „жителство“ е натоварена с такива асоциации. Заради „жителството“ от преди 89-та година.

Очаквано, докладът ми в София да бъде изградена инфраструктура, позволяваща свободен достъп до безжичен интернет в парковете предизвика бурно обществено обсъждане. И също така очаквано първите реакции и коментари бяха в духа – „то всичко в града сте оправили, че до безжичен интернет опряхте да правите“ или „а защо няма безплатни вестници за пенсионерите

Това е една статия на мой другар и деец на ВМРО, Костадин Костадинов, посветен на нерадостната демографска перспектива за бъдещето на България.

Перспективата – България изчезва или се преобразува

Събитията във френската столица, които доведоха до неконтролируеми палежи в сърцето на Париж, а по-късно и на почти всички големи градове във Франция предизвикаха доста коментари. Като основна причина за всички тези събития се посочиха социалната дискриминация на хората от африкански и арабски произход във Франция

В София те са стотици. Емблематичните столични цигански гета са Виетнамските общежития, Баталова воденица, Захарна фабрика, Татарли, булевард Европа на изхода на Околовръстното- печално известни с насилието, битовата престъпност и вандализмът, който процъфтява в тях за ужас на обикновените български граждани, оцеляващи някакси наоколо.

Това е доклад-предложение до Столичния общински съвет общината да финансира изграждането на съоръжения за излъчване на безжичен интернет със свободен достъп в знаковите софийски паркове и градинки – Градска, Царска, Борисовата около стадионите и Ариана, Кристал, градинката между Банята и ЦУМ, градинката между Синода, Паметника на Незнайния войн и Катедралата „Св. Александър Невски“. Ако проекта потръгне успешно, ще го доразвия до изграждане на подобни съоръжения и в големите комплекси-спални на града – Люлин, Младост, Дружба и прочее. Там все още са оцелели от реституционни претенции и строителен ентусиазъм междублокови пространства, зелени площи и паркчета, места където хората се разхождат и почиват.

На пръв поглед разговора и проблемите на Западните български покрайнини не са свързани пряко с дейността и задълженията на Столичния общински съвет. Но само на пръв поглед. Най-малкото защото поне една пета от софиянците са с произход и корени в Царибродско, Трънско и Босилеградско – все земи и селища в Западните български покрайнини. Но за тях – в отделна тема. Тук съм приложил един доклад, приет с решение на Столичния общински съвет, който отпуска определена сума от бюджета си, за да подпомогне финансово печатните издания на българско национално малцинство, останало не по своя воля в днешна Република Сърбия.

Надявам се, предложението ми за поставяне и барелеф на Тодор Александров на столичния едноименен булевард да не се нужда е от някаква особена мотивировка. Все пак няколко думи за великия водач на македонските българи Тодор Александров. Личността и делото му са незаслужено забравени от българското общество и оставяни на втори план в учебниците по история по чисто политически причини, а вероятно и поради гузната съвест на хората управлявали България след 09.09.1944.