От няколко дни в българското общество се върти идеята на Илия Илиев, общински съветник, в новата Наредба за обществен ред и сигурност просията да бъде разрешена. Идея, меко казано, неразумна. Не само защото Наказателният кодекс предвижда наказание за лицата, системно занимаващи се с просия, и за тези, които склоняват лица оставени под техния надзор към просия. Наказателният кодекс е нормативен акт с по-висша сила от наредба на Столичен общински съвет и неговите текстове ще важат, ако между тях и наредба на СОС има противоречие. Не, че ще допуснем изобщо Столичния общински съвет да допусне неграмотността да приеме Наредба, противоречаща на кодекс.

Тук ще публикувам в оригинал докладите, написани от мен и колеги общински съветници, свързани с премахването на т.нар „Селище на строителя“, печално известно повече като „Виетнамските общежития“. Идеята, причините за тези доклади и стъпките по осъществяването на тази операция ще прочете в отделна статия :). Първият ми доклад е посветен на разкриването на денонощен полицейски пункт на входа на общежитията, а снимките показват как изглеждаше помещението преди и след изграждането му.

Една позиция по въпроса за възстановяването на домовите книги в София и големите български градове, като възможност градските власти да имат достоверна информация за броя жители в съответното населено място. И да планират и развиват градската инфраструктура, градски транспорт и организацията и опазването на обществения ред. Не става дума за въвеждане на забрани за българските граждани да се местят от град в град, или закрепостяване по месторождение, пиша това обяснение, защото думата „жителство“ е натоварена с такива асоциации. Заради „жителството“ от преди 89-та година.