Ангел Джамбазки

Това е една статия на мой другар и деец на ВМРО, Костадин Костадинов, посветен на нерадостната демографска перспектива за бъдещето на България.

Перспективата – България изчезва или се преобразува

Събитията във френската столица, които доведоха до неконтролируеми палежи в сърцето на Париж, а по-късно и на почти всички големи градове във Франция предизвикаха доста коментари. Като основна причина за всички тези събития се посочиха социалната дискриминация на хората от африкански и арабски произход във Франция

В София те са стотици. Емблематичните столични цигански гета са Виетнамските общежития, Баталова воденица, Захарна фабрика, Татарли, булевард Европа на изхода на Околовръстното- печално известни с насилието, битовата престъпност и вандализмът, който процъфтява в тях за ужас на обикновените български граждани, оцеляващи някакси наоколо.

Това е доклад-предложение до Столичния общински съвет общината да финансира изграждането на съоръжения за излъчване на безжичен интернет със свободен достъп в знаковите софийски паркове и градинки – Градска, Царска, Борисовата около стадионите и Ариана, Кристал, градинката между Банята и ЦУМ, градинката между Синода, Паметника на Незнайния войн и Катедралата „Св. Александър Невски“. Ако проекта потръгне успешно, ще го доразвия до изграждане на подобни съоръжения и в големите комплекси-спални на града – Люлин, Младост, Дружба и прочее. Там все още са оцелели от реституционни претенции и строителен ентусиазъм междублокови пространства, зелени площи и паркчета, места където хората се разхождат и почиват.

На пръв поглед разговора и проблемите на Западните български покрайнини не са свързани пряко с дейността и задълженията на Столичния общински съвет. Но само на пръв поглед. Най-малкото защото поне една пета от софиянците са с произход и корени в Царибродско, Трънско и Босилеградско – все земи и селища в Западните български покрайнини. Но за тях – в отделна тема. Тук съм приложил един доклад, приет с решение на Столичния общински съвет, който отпуска определена сума от бюджета си, за да подпомогне финансово печатните издания на българско национално малцинство, останало не по своя воля в днешна Република Сърбия.

Надявам се, предложението ми за поставяне и барелеф на Тодор Александров на столичния едноименен булевард да не се нужда е от някаква особена мотивировка. Все пак няколко думи за великия водач на македонските българи Тодор Александров. Личността и делото му са незаслужено забравени от българското общество и оставяни на втори план в учебниците по история по чисто политически причини, а вероятно и поради гузната съвест на хората управлявали България след 09.09.1944.

Този доклад написах по съвет на приятели, за да се въведе ред в официалните интернет страници на столичните райони и да улесни хората, които се опитват да получат информация за услуги и дейности, извършвани от районните администрации в града.