Върхушката на европейските институции напълно се е откъснала от нормалния всекидневен живот на гражданите. Това, което се опитват да пробутват непрекъснато и срещу което ние се съпротивляваме, е все повече и повече регулации, които не само че не подобряват живота на гражданите, напротив, правят го по-труден и по-труден във всички сфери. Сферите на транспорта, в сферите на земеделието, в сферите на услугите. Регулациите, които се пробутват в Европейския парламент, правят живота не само на предприемача, но и на обикновения европеец все по-труден и по-труден. А после се чудят защо има евроскептицизъм и защо хората, които се определят като еврооптимисти, са все по-малко?!

Ироничното е, че тези, които се опитват да направят промяната в Съюза, която всички очакват, вървят в друга посока. Това, което са предвидили бюрократите в Брюксел, е една йерархична структура, която да върви отгоре надолу, като под върха те предвиждат себе си, разбира се, и най-близкия кръг държави, между които са държавите от Бенелюкс, вероятно Германия и Франция. Това е оста, около която те виждат да градят новата архитектура на ЕС. По-надолу като права и като възможности ще бъдат държавите от централната част и периферията, между които сме и ние, заедно с румънци, унгарци, поляци, чехи, словаци и гърци. Тези, които са европейци, но за тях не толкова. Още по-надолу в политическата и хранителната верига ще бъдат кандидатите за членство, между които са Сърбия, Турция и държави, които кандидатстват от години. Но не напредва този процес по ред причини - обективни и субективни. И най-накрая на тази пирамида ще бъдат държавите от разните сътрудничества като Източното партньорство, като държавите от Северна Африка, на които е предвидено мястото на днешните чакащи в някаква чакалня. И това е архитектурата, която те предвиждат. Няма нищо общо с това, което българските граждани очакват. Напротив. 

Ето Ви най-пресния пример – Шенген. Причината, България да не е в Шенгенското пространство, е чисто икономическа, не политическа. В никой случай не е нещо, което България не е направила. Проблемът е в това, че държави като Холандия и Германия не искат България в Шенгенското пространство, защото е конкурент на техните транспортни спедиторски фирми. Защото Холандия не иска да отстъпи печалбите от своята търговия, от своите пристанища. Защото, когато България и Румъния бъдат в Шенген, това ще свърже Констанца, Бургас, Варна, Пирея, Солун, а веднага с това и с Централноевропейските пазари. И това ще отвори пътя на стоките от Централна и Източна Европа, между които нефт и газ. Това ще натовари нашите пристанища, нашата транспортна система, нашата икономика и ще носи пари на българския данъкоплатец. Загубите на българските превозвачи са от порядъка на 100 милиона евро годишно, заради това, че не сме в Шенген. 100 милиона, които са извън българската икономика. Това не се случва защото холандци, германци и австрийци държат България вън изцяло по икономически причини. Всичко друго е лъжа и лицемерие. Така че промяната на Европейския съюз е наложителна. Крещяща. Но това, което са ни подготвили, не е промяната, която искаме. Това е подмяна. Никой в България не се интересува от това, но тези промени предстоят. И ако българските представители не реагират, а те не реагират, защото няма интерес. Ще осъмнем в началото на 2024 година с още по-променена Европа, в която България няма да има правата, които в момента вървят с членството ѝ. Няма да имаме дори еврокомисар, ако се случат тези събития. Европейският съюз ще се превърне в нещо като ново отражение на Оруел.  Една вертикална политическа структура, в която свободата на словото ще бъде заменена от Министерство на истината, в която, ако не хвалиш стоте пола, които ще са измислени дотогава, няма да имаш право на мнение. Ако говориш за национално самоопределение, ще бъдеш забранен и заглушен. Ако повдигаш въпроси защо европейската икономика се убива, ще бъдеш пак забраняван, заглушан и ще трябва да си избираш дали да бъдеш клаксона на статуквото или да нямаш право на мнение. Натам вървят нещата.