Европейският съд реши: социалният паразитизъм не е позволен
В свое решение от 11 ноември 2014 г. Съдът на Европейския съюз разглежда въпроса за правото на социални помощи в рамките на държавите членки за хора без работа и осигуровки. Заключението на съда е пределно ясно – всяка държава може да ограничава според националното си законодателство получаването на социални помощи от неработещи лица. Чисто и просто социалната помощ не подлежи на регулация от ЕС и всяка държава сама решава как, на кого и въз основа на какви критерии да я отпуска.
Решението на съда е по повод спор между румънска гражданка и Службата за социално подпомагане на Германия.
Съдът се е произнесъл в резултат от запитване на Германия по въпроса с „Изключване на тези лица от кръга на лицата с право на специални парични обезщетения, независещи от вноски по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004”. Имат се предвид случаите, когато лица, които не са осигурени за обезщетение за безработица, прибягват към ползването на социални помощи.
В редица държави членки се появи феноменът на социалния паразитизъм – едни хора идват отнякъде, не работят, не са осигурени, не се осигуряват и прибират по 700-800 евро на месец държавни пари под формата на помощи. За България този социален паразитизъм отдавна е известен и познат като системна и устойчива практика на невписаните в българското общество обитатели на гета, села и паланки, които лежат цял живот на социални помощи без никакъв принос към данъчната или осигурителната системи.
Интересни мотиви и разбирания е изразил съдът както по отношение на „социалния туризъм”, така и по отношение на явлението „социален паразитизъм”. Ето и част от аргументите на съда:
„Следователно всяка държава членка трябва да има възможността въз основа на член 7 да откаже да отпуска социални помощи на икономически неактивни граждани на Съюза, които упражняват свободата си на движение с единствената цел да получат достъп до социалното подпомагане в друга държава членка, въпреки че не разполагат с достатъчно средства, за да имат право на пребиваване.” – параграф 78 от Решението.
„Следователно, когато определят условията за отпускане и обхвата на специалните парични обезщетения, независещи от вноски, държавите членки не прилагат правото на Съюза.” – параграф 91 от Решението.
Българският представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки, коментирайки съдържанието на решението, заяви следното:
„Решението на Съда на ЕС е фундаментално. От правна гледна точка то закрепя, дава тълкуване на нормативни разбирания, които ние от години артикулираме в обществото. Иначе казано – съдът дава ясно да се разбере, че по отношение на социалната и осигурителната политика всяка държава членка сама решава как да уреди законово отношенията. В този смисъл вече е ясно, че социалните плащания, осигурителните плащания са извън европейската регулация и държавите сами решават на кого, как и при какви критерии да отпускат социални помощи. Рухна митът, с който години наред ни заблуждаваха в България, когато искахме по-рестриктивна политика по отпускането на социални помощи. С други думи това решение отваря пътя за фундаментални промени в социалното подпомагане, за да реализираме най-сетне вижданията на ВМРО за ограничаване на социалния паразитизъм.
По отношение на втория елемент – социалния туризъм. Очаквах подобен развой на ситуацията. Ясно е, че не може да бъде допускано организирано източване на социалните фондове на държавите членки. Да се живее без да се работи и да се прибират пари под формата на социални помощи е неприемливо. Тази ситуация създава дисбаланс в социалната сфера и води до рестрикции по отношение на всички граждани на други държави членки. Аз разбирам силното недоволство срещу тези лица и групи от лица, които усилено паразитират върху социалните фондове, идвайки от различни държави членки. Разбирам, че с основание никоя държава не иска да плаща социални помощи на хора, които дори не искат и не правят постъпки да си намерят работа. И тук е мястото да посочим, че същите разбирания следва и да се приложат спрямо онези лица, които навлизат на наша територия – т.нар. бежанци. Лично аз не приемам концепцията, че ние трябва да храним всеки, който мине през границата.”
Текстът на самото решение:
Коментари по тема:
BBC: http://www.bbc.com
The Gardian: http://www.theguardian.com