Една позиция по въпроса за възстановяването на домовите книги в София и големите български градове, като възможност градските власти да имат достоверна информация за броя жители в съответното населено място. И да планират и развиват градската инфраструктура, градски транспорт и организацията и опазването на обществения ред. Не става дума за въвеждане на забрани за българските граждани да се местят от град в град, или закрепостяване по месторождение, пиша това обяснение, защото думата „жителство“ е натоварена с такива асоциации. Заради „жителството“ от преди 89-та година.

Позицията ми е публикувана във вестник Монитор. Само дето редакторите са пропуснали факта, че съм деец на ВМРО, но ще го преживея :)

Брой: 3368, Петък, 31 Октомври 2008

Монитор

Абсолютно е необходимо софийско жителство, за да се знае колко души живеят в града и как той се развива във времето. Необходимостта е не само от гледна точка на сигурността на хората, но и за да може администрацията да планира транспорта, съоръженията и инфраструктурата. Без да знаеш колко души возиш на ден, как можеш да направиш план за градския транспорт?

Въпросът е дали да се нарича точно „жителство“. Обикновено хората свързват жителството с нещо лошо – със застопоряване в определен град до живот. През последните 15-20 години всички изказващи се либерали допринесоха това понятие да придобие отрицателен смисъл.
Според мен жителството има смисъл на регистрация и цели преброяване на хората в София. От гледна точка на сигурността то е абсолютно необходимо. Връщането на домовата книга ще помогне на районния полицай да си създаде по-пълна представа за хората, живеещи в квартала и дори за криминалния контингент. В момента пътят на информация към полицията е затворен: имаме районен, но той нито знае кой живее в блока, нито познава домоуправителите. Ако стане някакво нарушение от социално-битов характер, полицаят не знае къде и кого да търси.
За самите хора също е много полезно да знаят кой къде живее, за да си управляват добре общата собственост. В момента софиянци от големите квартали като „Люлин“ и „Младост“ са абсолютно анонимни, нямат никаква връзка помежду си. Блоковете се превръщат в едни бетонни гета без ред и хората не живеят добре. Някой си решава и превръща етажните площадки в складове – изхвърлят едрогабаритни отпадъци. Оттам идват и социални напрежения.
Пак казвам: жителството като регистрация, не като закрепване в града, е абсолютно необходимо. За критерии за допускане на хора в София не може да се говори – всеки има право да си търси работа в по-голям град, ако няма такава в родното му място. Затова правителството трябва да направи нещо, за това вървене на държавата към един латино тип – голяма столица и пуста периферия. Ако така продължават нещата, София ще стане един 4-милионен град – от тук до Пловдив всичко ще се засели, а останалите градове ще станат икономически неразвиваща се периферия.
Затова трябва да има държавна политика на инвестиции в цялата страна – и хората да си останат по родните места. Правителството трябва да започне да готви стратегия, за да не се налага въвеждане на ограничения хора от провинцията да живеят в столицата.
Една такава мярка е изваждане на държавната администрация от София в околен град (Елин Пелин например). Така поне част от хората, които всеки ден пътуват от Перник, Костинброд, Своге и задръстват града, ще спрат да правят трафика непоносим. Да вземем за пример Министерството на земеделието – защо то е в София? Тук няма селско стопанство и ниви.