Надявам се, предложението ми за поставяне и барелеф на Тодор Александров на столичния едноименен булевард да не се нужда е от някаква особена мотивировка. Все пак няколко думи за великия водач на македонските българи Тодор Александров. Личността и делото му са незаслужено забравени от българското общество и оставяни на втори план в учебниците по история по чисто политически причини, а вероятно и поради гузната съвест на хората управлявали България след 09.09.1944. Това са хората измислили и налагали със сила „македонски“ нация, език и самосъзнание в чисто и изконно българската Македония. Тяхно дело е и изопачаването и фалшифицирането на българската история в периода 1903 – 1944 и провала на националната кауза на българското Обединение. Но думата тук е за Тодор Александров.

Тодор Александров Попорушев

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипския квартал Ново село, в семейството
на Александър Попорушев и Мария Александрова. През 1898 г. той завършва българското
педагогическо училище в Скопие, след което е учител в Кочани, Кратово, с.Виница
и Щип. Едва 15-годишен, Христо Матов го покръства за член на ВМОРО.

През 1903 г. Тодор Александров се отличава като рядък ръководител и организатор
на кочанския революционен окръг. Арестуван от турските власти на 3 март 1903
г. и още същата нощ под усилен полицейски конвой изпратен в Скопие. Тамошният
извънреден съд го осъжда на пет годишен строг тъмничен затвор, но поради дадената
след 13 месеца амнистия той е освободен от затвора през април 1904 г. Наскоро
след това е назначен за главен учител на II-ро класното училище в Щип. Тодор
Александров заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров денонощно работи за организирането
на щипския революционен район. Резултатите от неговата активност са забелязани
и от турските власти, които през ноември 1904 г. му забраняват да учителствува.
На 10 януари 1905 г. къщата му е заградена от многоброен аскер, но смелият революционер
успява да се изплъзне от войсковият кордон и веднага се присъединява към четата
на Мише Развигоров, на която става секретар. Александров е бил делегат на щипския
район пред първия окръжен конгрес на скопския революционен окръг.

Разклатеното му здраве го кара да стане учител в Бургас през 1906г., но научавайки
за героичната смърт на Мише Развигоров, той напуска учителството и веднага заминава
за Македония. През ноември 1907 г. Т. Александров е избран за окръжен войвода
от третия конгрес на скопския революционен окръг.

На 2 август 1909 г. турците отново правят опит за неговото арестуване, но и
този път не успяват. През пролетта на 1910 г. той обикаля с чета скопския революционен
окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело. В началото
на 1911 г. Тодор Александров става член на Ц.К. на ВМРО. През 1912 г. е войвода
в Кукушко и Солунско, където извършва редица саботажни действия срещу турските
власти, като по този начин подпомага българската кауза в Балканската война.
Той е в щаба на Трета бригада на македонското опълчение през 1913 г., а по време
на Междусъюзническата война заедно с чети на ВМОРО подпомага Осма тунджанска
дивизия. След 1913 г. организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото
ново – сръбско и гръцко, робство.

Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, Тодор успява
да избяга на 13-ти същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за
Македония, където наново възстановява Организацията и поставя пред световното
внимание нерешения Македонски въпрос. В края на 1922 г. главата му е оценена
от Белград на 250 000 динара.

Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум
в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.