В София те са стотици. Емблематичните столични цигански гета са Виетнамските общежития, Баталова воденица, Захарна фабрика, Татарли, булевард Европа на изхода на Околовръстното- печално известни с насилието, битовата престъпност и вандализмът, който процъфтява в тях за ужас на обикновените български граждани, оцеляващи някакси наоколо.

Не са за подценяване като обществена опасност и източник на напрежение и престъпност и десетките други, „сезонни” гета, които се появяват в различни райони на столицата в имоти без изяснен стопанин, в изоставени общински или държавни постройки или просто на някоя поляна между блоковете. И оцеляват в зависимост от волята, уменията и отговорността (съответно безотговорността) на съответната районна администрация да приложи ефективно законовите норми и да опази обществения ред и интерес. Оцеляват и благодарение на закрилата, покровителството и цялостната подкрепа на десетките фондации, човекозащитни организации и прочее дружинки, превърнали защитата на групови „права” в доходен и лесен начин да си изкарат хляба за сметка на европейските и българските данъкоплатци.

Всъщност гетата оцеляват най-вече заради това, че почти 20 години в България не се намериха управленци, които просто, ясно и най-вече отговорно, да изговорят един от основните проблеми пред българското общество – циганския въпрос. И да формулират, предложат и приложат ефективни и последователни мерки за неговото разрешаване.

Без такива мерки и без такава национална политика, всяко действие или начинание на отделни институции и държавни органи е половинчато и недовършено. Поради което е и слабо ефективно. Към това трябва да прибавим и практически нулевата подкрепа от страна на политическото ръководство на държавата за действията на униформената полиция по отношение на предотвратяване на циганска престъпност (справка – младши инспектор Чавдаров от село Бояджик е осъден и уволнен от МВР за това, че е прекратил гавра с българското национално знаме, а срещу извършителите – установени поименно цигани от същото село- дори не е образувано досъдебно производство за оскверняване на националния флаг.)

Липсата на последователна държавна политика за работа в циганските общности в сферите правораздаване, здравеопазване и образование е една от основните причини към София да се стича огромен брой цигани, образуващи нови и нови гета в града. Тази политика управляващите държавата неразумно и безотговорно са изоставили в ръцете на неизвестен брой „неправителствени” организации, щедро своящи средства от национални и европейски фондове. Време е, според мен, органите на следствието и прокуратурата да се заинтересуват кои са лицата, представляващи тези „правозащитни” и „неправителствени” фондации и прочее организации. И още – какъв е размерът и произходът на средствата, които са усвоени за 17 години по линия на „интеграция на циганите”, какъв е резултатът от това усвояване и кои точно, и най-вече доколко са „интегрирани” в българското общество циганите, ползвали такива програми. Но това е отделна тема, може би основа за друга статия.

Поради тези причини, когато кмета и администрацията на даден столичен район успеят да преодолеят лабиринта от законови изисквания и процедури и най-вече воя и лавината от обвинения от страна на дежурните професионални правозащитници, и разчистят някое гето, то неговите обитатели просто се преместват на територията на съседен столичен район. И процедурите започват отначало(отново справка – разрушаването на незаконните гета в районите Младост и Студентски).

Градът губи усилия и пари в борбата с един проблем, създаден от безотговорността на висши държавни служители – от 89-та до наши дни. Но от друга страна стотици български граждани и в този момент са заложници на тези истински бомби със закъснител – циганските гета. Жалбите и оплакванията на нормалните български граждани, данъкоплатци и избиратели, пострадали от престъпността вирееща в циганските гета, са стотици и то само в Постоянната комисия по ред и сигурност, на която съм председател. Предполагам, че в системата на МВР, следствието и прокуратурата се в пъти повече. Това са жалби срещу престъпления най-силно нараняващи обикновения човек – кражби, грабежи, безпричинни побои, изнасилвания, вандализъм. Стотици български граждани живеят като на война и на вражеска територия. Заради страхливото и безотговорно поведение на „отговорните” фактори.

Решението – циганските гета трябва да бъдат премахвани и премахнати окончателно. Постепенно, последователно, но безапелационно и колкото е необходимо. Защото пораждат престъпност и са заплаха за обществения ред и сигурността на българските граждани. И Виетнамските общежития, и Баталова воденица, и Татарли, и гетото на Околовръстното шосе и булевард „Европа”. И всички останали гета в града.