Това е една статия на мой другар и деец на ВМРО, Костадин Костадинов, посветен на нерадостната демографска перспектива за бъдещето на България.

Перспективата – България изчезва или се преобразува

Събитията във френската столица, които доведоха до неконтролируеми палежи в сърцето на Париж, а по-късно и на почти всички големи градове във Франция предизвикаха доста коментари. Като основна причина за всички тези събития се посочиха социалната дискриминация на хората от африкански и арабски произход във Франция, както и трайното нежелание на тази част от френското общество да се впише в границите и да спазва нормите, определени от доминиращото френско мнозинство. Случилото се във Франция е ясен знак за всички общества с подобни проблеми, че дълбоко потисканите и съзнателно нерешавани социални, икономически и етнически проблеми водят до привидно неконтролируема развръзка.

Привидна е, защото това което се случи поразява с мащабите на своята организация и подготовка. Въпреки че формални инциденти като този с нелепата смърт на двете подгонени от полицията момчета с произход от Северна Африка са ставали и преди, моментът за реакция от страна на малцинството явно вече е настъпил и е добре подготвен. Един въпрос, който трябва да ни вълнува и нас, е може ли това да се случи и в България?

Преброяването в България от 1 март 2001 г. показва, че в България има трайна тенденция за намаляване на българското население и увеличаване на тази част от българското общество, чийто майчин език не е българския. Спрямо 1992 г. българите намаляват от 7 271 000 на 6 655 000, т. е. с повече от 600 000 души за период малко повече от 8 години. За същия този период определилите се като турци в България са намалели само с 50 000 души или от 800 000 през 1992 г. на 750 000 през 2001 година. Най-съществен ръст бележат циганите, които се увеличават от 313 000 на 370 000 души, което спрямо общият им брой е ръст, почти подобен на демографски взрив. Най-тревожното съотношение между етносите в България е измерено при децата от 0-7 годишна възраст. От общо 210 000 деца в тази възраст едва 110 000 са българчета, 75 000 циганчета и 25 000 турчета. Тази незавидна етнодемографска картина показва, че когато това поколение се превърне в градивната възпроизводствена база на българското общество след около 25 години, българите в България няма да надвишават 60% от общия брой на населението.

На този етап така очертаната след четвърт век ситуация не е прогноза, а реална действителност, която ще се случи и се случва в момента. Това трябва да ни принуди да се ангажираме с конкретни действия в посока на преодоляване на все по необратимия процес на самозаличаване на българския етнос от етническата карта на Европа. По принцип това, което се случва в България днес и през последните 15 години не е исторически феномен. Много други народи и държави са преживявали подобни демографски регресии и като резултат или са изчезвали, или са се трансформирали като качествено нови етнически и държавно-териториални образувания. В днешния глобализиращ се свят това не би трябвало да ни притеснява, защото националните държави постепенно губят ролята си на крайни политически и икономически структури над които доминира само международното право. Те отстъпват все повече ролята си на наддържавни геополитически формирования като Европейски съюз, НАФТА, АСЕАН и т.н. В тези нови свръх държави е важно количеството и качеството на населението, доколко е образовано, отговаря на изискванията на съвременния пазар, до каква степен може да носи политическа отговорност и да извършва самоконтрол. Етническият характер идва след това и заедно с религиозният се изблъсква в периферията на модерните глобализирани и глобализиращи се общества. Но глобализацията и еволюцията на държавите са двустранни процеси. Те трябва да бъдат колкото провеждани отгоре като политика на националните и наднационалните елити, толкова и да бъдат желани от всички слоеве на обществото, за да може то да се впише и хармонизира в новите граници, зададени от новия ред. Какво би станало ако част от обществото не се интересува от всичко това и пасивно стои настрана от тези процеси ? Ще стане това, което се случи във Франция през последните две седмици и продължава да се случва по улиците на Париж и другите големи френски градове въпреки наложеното извънредно положение.

В България по-голямата част от циганското население отказва да следва нормите, правилата и реда в държавата, установени от доминиращите в българската нация българи. Тук е мястото да се уточни, че българската нация е етнополитическо образувание, възникнало след възстановяването на българската държава през 1878 г . и включващо в себе си всички граждани на България. След 1989 г. нацията, появила се като следствие на българската държавност, и развивала се през последните 120 години, навлезе в сериозна криза, заплашваща да прерасне в разпад на нацията и оттам и на държавността. За циганите България се превърна в нечия друга държава към която те имат отношение само като ползватели на блага и привилегии, но не и като данъкоплатци и създатели на брутен вътрешен продукт. Това от своя страна веднага съвпадна с исконните настроения сред българите за неангажиране с проблемите на циганите и пълното им игнориране отвъд границите на обществото. Това доведе до тотална дезинтеграция, която парадоксално се превърна в най-голямата им „придобивка”. Те започнаха да живеят необезпокоявани от държавата по свои собствени закони, а на набързо оформилите се гета наложиха статут на неформална екстериториалност. Мизерията, в която затънаха се превърна в аргумент за антисоциалното им поведение, защото те не признаваха 90% от обществото за „тяхно” общество и се чувстваха оправдани във всички свои пасивни и активни постъпки срещу него - от необявения бойкот на българските училища до неконтролируемата им престъпност. На всичко случващо се сред тях българската държава отговори по абсолютно същия начин – с почти пълна незаинтересованост, временни ангажименти от всички политици по време на избори, негласно толериране на практиките за крадене на ток и вода, примиряване със злоупотребите със социални помощи и пълна пасивност по отношение на престъпността сред тях. В резултат на всичко това днес расте младо и жизнено циганско население с от най-високият коефициент на раждаемост в Европа след албанския, което е необразовано, неграмотно, неприспособено към изискванията на съвременното пазарно общество, слабо говорещо български език и със самочувствието на нещо отделно от България.

Що се отнася до населението самоопределящо се като турско, при него също се наблюдава процес на дезинтеграция, който се задълбочава все повече под влиянието на турската етническа и религиозна партия ДПС. В България по чисто етногенетичен признак турци няма, тъй като всички български граждани от мюсюлманско вероизповедание са потомци на помохамеданчени българи. Но 750 000 души в България се самоопределят като турци и то не като част от, а като опозиция на българската нация. За разлика от циганите те намериха своята алтернативна нация в рамките на съседна Турция. Те се капсулираха, но не като циганите в отделни градски гета, а в рамките на цели региони, като процесът беше умело ръководен от функционерите на ДПС. Първо се направи всичко необходимо, за да се засили турското мюсюлманско самосъзнание на турците в опозиция на българското християнско мнозинство. За тази цел в България се разгърна най-мащабното строителство на джамии от времето на Османската империя насам. Днес в България броят на джамиите доближава този на църквите и манастирите. Второ, прави се всичко възможно българите –мохамедани (т. нар. помаци) да развият ако не турско, то поне мюсюлманско самосъзнание, но само не и българско, и тук абсурдът достига своя апогей, защото по този начин малцинството се опитва да асимилира мнозинството. Същата политика се води и по отношение на циганите-мохамедани, където процесът е изключително напреднал и почти всички от тях са езиково, а оттам и етнически претопени. Пример за тази политика е строежът на най-новата джамия във Варна, построена в една от циганските махали с пари на ДПС. Трето, постепенно българският език излезе от употреба в общините, доминирани от ДПС и турско население. Употребата на турски език вместо български в рамките на общинската администрация и местните училища, доведе до аналогични резултати и сред турското население. Макар и в по-малка степен младото турско население (подобно на циганското) също е слабо образовано, неграмотно и трудно владее български език. Още по лошо обаче е, че за него съществува алтернативна нация и държава, към която то се стреми да се интегрира всячески – от гледането на турска сателитна телевизия до стремеж за изселване в Турция.

Доминантната част от българската нация – българите, също не са лишени от своите проблеми. Голяма част от тях не виждат в България социалната държава, която биха искали да имат, а младите не виждат поле за реализация тук. По този начин младите българи се стараят да емигрират, търсейки много често не само работа, но и нова национална идентичност, подтиквани от общите нихилистични настроения в българското общество. Резултатът е катастрофален – повече от 1 000 000 българи във фертилна възраст, мъже и жени напуснаха България след 1989 г. Грубо казано това са 500 000 семейни двойки, т. е. ако приемем средния български коефициент от 1,5 деца на семейство, това са също и 750 000 неродени българчета или родени в смесени бракове зад граница, а също и родени в български семейства, но в чуждо езиково обкръжение и бързо асимилирани. За 15 години България загуби огромен брой млади, квалифицирани, енергични, образовани българи, което може да се равнява по значение само с геноцида, извършен над българите през втората половина на ХІV в. и първата половина на ХV в., от турските завоеватели. Изводите са изключително тревожни. Българската нация изпитва силни центробежни процеси, а пълзящата дезинтеграция на турците и циганите заплашва да се превърне в разрушител и на българската държавност, доколкото в основата и стои именно българският етнос. Основните носители на дезинтеграционните процеси са ДПС и циганските кланове. ДПС все повече спекулира с разположението си на българската политическа карта, за да превърне основният си политически минус (че е етническа антиконституционна партия) в свой основен стратегически плюс – че само чрез нейното присъствие във властта в България се гарантира етническия мир, забравяйки че мирът в едно общество винаги зависи от мнозинството, а не от малцинството. Перманентното присъствие на ДПС във властта вече е твърда гаранция за все по силното капсулиране на турскоезичните българи и скритото им настройване срещу българската държава и държавност като цяло. Що се отнася до циганите, тяхната дезинтеграция е пряка последица от почти непреодолимите културни различия между два напълно различни цивилизационни модела – на модерния ХХІ век и на традиционните квази-номадски порядки, властващи сред циганите и до днес (отричане на държавността, отричане на обвързаността, отричане на отговорността).

След като е ясно, че с настоящия етнодемографски модел на развитие след по малко от 30 години българите вече няма да бъдат доминиращ етнос в България, и ако се запази процесът на дезинтеграция на българската нация,прогнозата за състоянието на държавата след като измине този период ще бъде изключително тежка. Тук ще се случи това, което се случи и продължава да се случва през последните две седмици във Франция. Процесът на превръщане на малцинствата в мнозинства ще бъде изключително страшен. Застарялото българско население ще попадне под натиска на младите небългарски маси, които ще търсят пълна реализация за негова сметка, но не на пазара на труда, а чрез директно преразпределение на ресурсите и позициите в държавата. Или с други думи, това което са желали българите през своето Възраждане – правото сами да се разпореждат със съдбата си. Когато това право попадне в ръцете на необразовани и настроени срещу доскоро доминиралия етнос хора, последиците са трагични. Тогава може би ще се напише финалната страница от българската история.

За да не се сбъднат тези редове е нужно България да преосмисли изцяло досегашната си политика спрямо гражданите с майчин език, различен от българския и да започне мащабна и спешна демографска програма за възстановяване и развитие на българския етнос – носител на традициите на българската държавност и култура.

Костадин Костадинов