Няколко дни в обществото се върти оживена полемика около идеята на кмета на Столична община за адресна регистрация на приходящите от страната сезонни работници, студенти, пазарни туристи или просто гости на столицата. Полемика, напълно излишна, защото според сега действащото законодателство, всеки български гражданин, който промени местожителството си, дори и временно е задължен да се регистрира по настоящ адрес в съответната общинската (районна) администрация. В 30 дневен срок. В противен случай му се налага административна санкция – глоба.

Тоест не става дума за някакво революционно нововъведение, а за съкращаване на законоустановения срок. С оглед повишаване ефективността на тази мярка.

Част от коментарите недобронамерено вмениха в думите на кмета на София едва ли не някакво ограничение на свободата на движение, едва ли не нарушение на гражданските права и прочее нелепици.

Нищо подобно – временната адресна регистрация по настоящ адрес е абсолютно необходима на София. Както впрочем на всеки град с подобен механичен прираст. По много причини – на първо място за да е наясно администрацията най-сетне с точност числеността на населението на града. За да планира на някаква истинска база трафика, градския транспорт, почистването, капацитета на общинските учебни и болнични заведения, социалните дейности, разчетите и плановете по организация на охраната на обществения ред. Понастоящем населението на София е хипотеза – някъде между 1 и 3 милиона. Няма администрация, която да организира пълноценно и ефективно горните дейности на основата на едни хипотетични два милиона човека. И сезонните работници и студентите и всичките им приятели дошли покрай тях да си търсят работа или просто на разходка, ползват пълноценно цялата градска обществена инфраструктура. Само че никой не ги знае колко точно са за да направи някаква сметка и организация.

На второ място адресната регистрация е безусловно необходима при организацията на охраната на обществения ред. Адресната регистрация и домовата книга са основния инструмент в работата на районния полицейски инспектор. Неговата основна задача е да осъществява надзор върху движението и дейността на лица с регистрации в полицията за противообществени прояви, лица движещи се в рискови среди, лица от криминалния контингент. От него се очаква да работи с тях, преди простъпките да се превърнат в престъпления. И по този начин да опази гражданите, тяхната и обществената собственост от престъпни посегателства. Но затова трябва да е наясно с това има ли в поверения му район лица с подобни склонности, дейности и минало. И това става само когато приходящите в района му граждани се регистрират адресно. Тук е и мястото на домоуправителя и домовата книга. Там тези промени се отразяват своевременно. И съкооператорите са наясно с това кои са съседите им. И във входа има някакъв ред. Иначе в 23-24 етажните панелни кули из Люлин и Младост, с население колкото на малък общински център, ще продължи да цари днешното съжителство тип тъмните векове – пълна тъмница, стари хладилници и найлонови пликове със смет по коридорите, пълни с боклуци асансьорни шахти, пълна анонимност и взаимно подозрение, отчуждение и боязън между съседите.