Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Виетнамските общежития


2008-11-05 | коментара

Виетнамските общежития са едно от най-емблематичните цигански гета в София (ако не и в страната). С тях започвам една тематична поредица, посветена на циганските гета в София, техния произход, история и начините за тяхното разчистване.
Казано направо ”Виетнамските общежития” са емблема на мизерията, вандализма, разпада на държавността и човешки упадък. Емблема на примитивизъм, немотивирано улично насилие и социална катастрофа. Емблема на непрестанен тормоз над околните български граждани.
След изселването на виетнамските строители в началото на 90-те години от т.нар „Селище на строителя”, то остава празно. Общинската администрация, по времето на кмета Янчулев, взема решение да обнови и ремонтира постройките и да ги използва като социален жилищен фонд за нуждите на столицата, където да бъдат настанявани най-тежките социални случаи.

Негласното споразумение между районните кметове тогава, е всеки столичен район да има определена квота апартаменти на територията на „Селището” в която да изпраща най-нуждаещите се, а кмета на район „Красна поляна” да издава настанителните заповеди.
Така 15 години столицата събира и натиква в панелните кутийки на бившето „Селище на строителя” излишните членове на българското общество, като правило бездомни цигански фамилии. В добавка всички бездомници и скитници, събрани из софийските улици. И в добавка целите цигански родове от половин северозападна България на настанените „бездомни” семейства. Несоциализирани, озлобени, безработни и неграмотни. Така се образува гетото, известно като „Виетнамски общежития”. Макар и катастрофална, картината е абсолютно вярна.
Виетнамските общежития са източник на напрежение основно в две направления. На първо място – обитателите му са всекидневна заплаха за живота, здравето и имота на живеещите в околността български граждани. Битовите престъпления са стотици, ако не и хиляди. Граничната улица „Ришки проход” изглежда като фронтова линия – решетки по входове и прозорци от арматура, мрежи, зазидани прозорци. Хората живеят като под обсада – достатъчно е да се направи справка в архивите на 3-то РПУ колко са жалбите от пострадали български граждани. И да се умножи вероятно по десет, защото поне толкова повече са хората, които не вярват отдавна в държавата и полицията, и просто не подават жалби.
Втората опасност от съществуването на Виетнамските общежития е в последиците от гетоизирането на едно голяма група от 3000 – 4000 човека. Живеещи сбити на едно място, без образование, без никаква възможност да си намерят каквато и да било работа, освен просията, кражбите на всичко наоколо и предаването на метали за скраб, тези обитатели са постоянна заплаха за обществения ред и сигурността на гражданите на столицата. Справка – „бунтовете” в Красна поляна от август миналата година. Тогава въоръжената с колове, брадви и ножове полугола тълпа, крещеше „Смърт на българите!”. Тук вече идват задълженията на българското правителство да опази обществения ред, живота, здравето, достойнството и имота на своите граждани и данъкоплатци. И да не си затваря очите пред примерите на крещяща демонстрация на расизъм и ксенофобия от страна на различни малцинствени групи. В случая – циганите от „Виетнамските общежития”. Но това е друга и дълга тема.
Въпросът е, какво може, или по-скоро трябва да направи Столична община в тази ситуация. Възложихме съвместно кмета на района една пълна проверка на обстоятелствата, свързани с техническите характеристики на комплекса „Селище на строителя”(Виетнамски общежития). Изискахме пълна инженерна, техническа, инфраструктурна, противопожарна и полицейска справка за състоянието на блокчетата в комплекса и препоръки и становища от компетентните органи – СДВР – 3то РПУ, Гражданска защита, РИОКОЗ, Службата по противопожарна защита и безопасност на населението, главния архитект на район „Красна поляна” и пр. Обобщеният протокол от тези проверки приложих в раздела „Дейност”. Заключението беше абсолютно еднозначно – блоковете са с изтекъл срок на експлоатация, още в средата на 90-те години, с трайни и сериозни конструктивни поражения (резултат от това, че обитателите му избиват стени където и когато им хрумне или режат за скраб части от стоманената конструкция), пожароопасни, защото навсякъде има избити дупки за комини на печки с твърдо гориво в стени от азбест и стиропор, с почти изцяло унищожена ВиК и електроинфраструктура. Резултатите от тази проверка са сериозен аргумент за затварянето на устата на всички циганозащитни организации, фондации и прочее дружинки, които се издържат от това, навсякъде да търсят нарушени „малцинствени” права.
При тези обстоятелства решението за мен е едно и то е просто. Т.нар „Селище на строителя” или Виетнамски общежития трябва да бъде премахнато. За да заживеят нормалните хора в този иначе хубав и чист жилищен квартал нормално. Като нормални хора. Всеки който твърди, че това не трябва да се случва, защитава интересите на незаконно настанилите се в общежитията цигани. Независимо, какви са му основанията и обясненията да не иска премахването на това гето. И обрича българите в Красна поляна на обсадно съществуване под постоянна заплаха от обири, насилие и унижения. Казано едно към едно.

Като председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност предложих в няколко доклада, които можете да прочетете отново в раздел „Дейност”, изнасянето на гетото да протече при следните стъпки :

1. На първо място разкриването на денонощен полицейски пост на входа на т.нар „Виетнамски общежития”, точно на „фронтовата” линия на улица „Ришки проход”. Присъствието на униформена полиция и полицейски пост беше най-наболялото желание на хората, живеещи наоколо. Този доклад бе подкрепен от Столичния общински съвет и полицейския пункт вече е разкрит и работи.
2. На второ място – изграждане на център за възпиране на правонарушенията на границата на „Виетнамските общежития” и квартал „Факултето”. Става дума за възстановяване на сграда общинска собственост, която да бъде ползвана от служителите на униформена полиция при обходите им в района на „Факултето”.
3. На трето място създаване на временна комисия в Столичен общински съвет с мандат и задача да предложи план и финансова рамка по разчистването на гетото. Поради огромния обществен интерес и сложността на въпроса(подобна операция по преместване на близо 4000 човека вероятно не е реализирана от 1989 насам). Срокът на комисията беше удължен до началото на следващата година.
4. гласуване от СОС на план, график и финансова рамка за поетапното премахване на „Виетнамските общежития” и решаване на този наболял за жителите на район „Красна поляна” въпрос.
5. Прилагане на този модел, рамка и график и при разчистването на другите столични гета – Баталова воденица, Татарли, Захарна фабрика и прочее.