Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

ТРУСОВЕ


2008-11-17 | коментара

На 15 и 16 ноември два земни труса разтърсиха София. Всичко се размина с уплаха, изпопадали книги и чаши и малко съборена мазилка, тук-там пукнатини в стените. Поне в моята кооперация, но това общо взето са пораженията навсякъде в града. Четвърта степен по скалата на пораженията на Рихтер се приема за слаб земетръс.
Няколко думи за подготовката на спасителните служби в града за реакция по ликвидирането на последиците от природен катаклизъм. Веднага след унищожително земетресение в Китай, свиках специално заседание на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност в Столичния общински съвет, на която съм председател, с една единствена точка – подготовка на администрацията на Столична община и специализираните служби – Гражданска защита, служба Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението, Бърза помощ и прочее за ликвидиране на последиците от максималното предвидено за град София земетресение. На това заседание присъстваха всички, които разбират и са отговорни по темата – началници на сектори и отдели в Гражданска защита, началници на спасителни отряди и отдели за мобилизационно-отбранителна подготовка в общината. На това заседание станаха ясни няколко неща – службите за защита на население правят разчетите си за развръщане на своите подразделения на база на населението от началото на 90-те. Нормално – оттогава до днес никой не може отговорно да каже каква е числеността на дневното и нощно население на София. Техническата подготовка също е на това ниво. А оттогава градът е пораснал поне два пъти.

По-важни са обаче изводите от реакциите след земетръса. Те могат да бъдат обобщени с една дума – паника. Обща, всеобхватна, буйна паника. Отвсякъде се носеха най-различни безумни, но плашещи хората предположения – взрив в Кремиковци, втори взрив в Челопечене, очаквано всеки момент ново „силно” земетресение, не знам какви други глупости… Електронните медии на драго сърце сееха тази паника, вместо да се постараят да дават някаква проверена и полезна информация. Едва ли има по-лошо нещо от невярната и паническа информация в първите минути след подобно събитие.
Всъщност истината е, че никой не знае какво да прави в случай на земетресение или друго природно бедствие. Гражданите на София, както и на България, разбира се, не са подготвени да се организират и евакуират при кризи. Никой няма в дома си подготвен пакет за такива спешни случаи – фенер, свещ, кибрит, медицински комплект, вода, ножче и прочее, нито знае каква поредица от действия ще му помогне да съхрани своя и на близките си живот.
Да предположим, че трус от порядъка 7-8 по скалата на Рихтер удари града – рано или късно това ще се случи. При това строителство и инфраструктура вероятно жертвите ще са не по-малко от 200 000, зависи от часа на събитието. Но интересно е колко купувачи на нови софийски жилища се интересуват от това, дали сградите им са строени съгласно изискванията за безопасност и минимални щети при земен трус. Питам се също, колко още ще загинат, докато се лутат безцелно из руините или тичат нагоре-надолу по срутващите се стълбища. Или да загинат от иначе лечими рани, прескачани от обезумелите си съседи, нито искащи, нито можещи да им окажат елементарна първа помощ. Нито в училище, нито на работното място някой вече провежда елементарно обучение за това как да оцелееш при подобни извънредни обстоятелства. Армия вече я няма, за да формира някакви навици и умения за оцеляване поне в мъжете, а физическата подготовка определено не е на мода сред новите поколения. Нормативната база за управление на кризи доказано не работи – това се вида при взрива във военното поделение в Челопечене – абсолютната неяснота в това, кой лично организира и ръководи дейностите по евакуация и защита на населението доведоха до това президент(?), кмет, началник на ГЩ на БА да дават интервюта, спрени от органите на КАТ на различни точки на околовръстното шосе около поделението. Докато районните кметове от двете страни почти самоинициативно товариха населението на автобусите на градския транспорт.

Остава едно, което според мен е и това, което можем и трябва да направим – организиране на доброволчески спасителни отряди, въвеждане на задължително обучение от детската градина до университета, въвеждане на учения на работното място. Оптимизиране на системата за оповестяване на населението, за да се избегне паниката, пораждана от изкривената и невярна информация. И то по-бързичко, защото времето лети.

Ето и малко данни за очакваната сеизмична активност и статистика в района на София. За повече – страницата на Столична община.
Територията на България е разделена на три основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Софийската котловина и околността й попадат в Средногорския сеизмичен район. Максималният очакван магнитуд (М) за земетресение в Софийската зона е до 7,0. В този смисъл София и нейните околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната, каквито са сеизмичните зони Шабла и Струма с максимален магнитуд до 8,0 и Маришката зона – с максимален магнитуд до 7,5. Въпреки това е достатъчно неблагоприятно от социално-икономическа гледна точка в София и близките й околности да има земетресения с магнитуд около 7,0. Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея.
Историческият преглед показва, че тук са станали силни земетресения с разрушителни ефекти върху София. Открити са исторически документи за сеизмични прояви в тази зона от XV до XVIII в. Тези данни са твърде неточни и по тях може само приблизително да се оцени силата и местоположението на земетресенията. По-точно и по-пълно са документирани земетресенията, станали през XIX в., за които основен източник на информация са работите на С. Вацов от 1902 г. и 1909 г. Най-силните земетресения в Софийската зона са с оценки на магнитуда до 6,5. Сеизмичността в Софийската зона е концентрирана в централната й част, т.е. в и около София. Тази концентрация може да е резултат от ниската точност на определяне на историческите земетресения по данни главно от София. Само две земетресения с магнитуд М>5,0 са локализирани в периферията на зоната – по едно в източната и в западната й част. Първото документирано разрушително земетресение през XIX в. е станало на 4 април 1818 г. Според сведенията, представени от С. Вацов, „ се тресла земята… много здания и джамии попадали, жежки и студени води пресекли“. На 7/19 септември 1818 г. последвал нов трус, за който С. Вацов пише „… насред Банябаши (при турската баня) извряла жежка вода“.
Най-силното документирано земетресение, станало в границите на София, е земетресението от 18/30 септември 1858 г. То е било с интензивност IX степен и магнитуд М = 6,5. Според С. Вацов: „ В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света“. След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета… Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали… Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода… … кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. … на джамията на „Башчешме“ металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре…“.
През XX в. най-силното земетресение в София е станало на 17 октомври 1917 г. То е имало интензивност VII-VIII степен и магнитуд М = 5,2. Земетресението нанесло значителни повреди върху сградите в София – напуквания в зидарията и мазилката, съборени комини и стени. Най-пострадалата част на София от това земетресение е кварталът между улиците „Цар Освободител“, „Граф Игнатиев“, „Левски“ и бившата Зоологическа градина. Специалистите приемат, че разрушителният ефект на земетресението е засилен от лошите инженерно-геоложки условия за строителството в тази част на града. В резултат от земетресението се променил и дебитът на някои от минералните извори в Софийската зона. Земетресението от 17 октомври 1917 г. е последвано от по-слаби сеизмични трусове, продължили повече от година.
След това земетресение настъпва относително спокойствие в Софийската сеизмична зона, което продължава и до настоящия момент. През последните 80 години тук не са документирани силни земетресения с М>5,0.През този период са станали около 250 земетресения с магнитуд в интервала 2,0<М<4,4. Активност на слабите земетресения се наблюдава на изток по поречието на р. Искър между язовир „Искър“ и подножието на Стара планина. С относително висока активност се характеризира цялата северна граница на зоната по южните склонове на Стара планина. В тази част около град Своге на 9 март 1980 г. е станало най-силното за периода между 1980 и 1998 г. земетресение в Софийската зона – с магнитуд 4,4. Сеизмичната активност е най-голяма по долината на р. Искър от извора й до южните склонове на Стара планина. Относително спокойствие се наблюдава в югозападната и западната част на котловината, където през същия период са се случили само 4 земетресения с магнитуд между 2,0 и 3,0. Епизодични сеизмични прояви има в централната част на Софийската зона, но там е локализирано едно от най-силните земетресения през разглеждания период. То е станало на 22 декември 1983 г. и е било с М = 3,6.
Сеизмичните изследвания показват, че в Софийската зона значителни разрушения могат да се очакват от земетресенията, породени от локални огнища, разположени в самата зона. Оценката на земетресенията с епицентри, разположени вън от Софийската зона, е до VII-VIII степен. Въпреки това сеизмичната опасност за София не може да се разглежда откъснато от общото прогностично сеизмично райониране за територията на страната поради съществуващата взаимовръзка между съседните земетръсни зони и тяхното влияние.