Това е заглавието в един от електронните вестници – Всеки ден. В останалите медии заглавията са подобни. Всички те отразяват събитията в никому неизвестното до вчера чешко градче Литвинов. Събитията – чешки младежи атакуват циганското гето в края на градчето. Представям си колко са втръснали циганските набези на гражданите на Литвинов, за да се организират за тази крайна стъпка. И то при положение, че в Чехия определено се живее далеч по-добре, отколкото в България. И като вземем предвид, че чехите не са най-войнствената европейска нация – напротив. Видимо напрежението в чешкото общество е достигнало връхната си точка.

Подобно напрежение, породено от показната безнаказаност на циганската престъпност, се натрупва и в България. От 1989 насам. Откакто управляващите държавата се отказаха да бранят обществения ред и сигурността на обикновените хора в България. И стана модерно да се защитават, пропагандират, а и да се правят политики от всякакви групови „малцинствени” права – етнически, сексуални, религиозни и прочее. Тези хипотетични „права” се оказаха с предимство пред правата на мнозинството от българските граждани-данъкоплатци. В името на измислена защита на тези „права” стана практика управляващите да си затварят очите пред простъпките и престъпленията, извършвани системно от представители на тези „малцинства”. Всекидневно се плюе, ругае и осмива държавата и държавността в лицето най-вече на правоохранителните и органи – полиция, прокуратура и съд.(примерите са стотици – наскоро български полицай бе осъден и уволнен, че е възпрял група пияни циганета да поругаят българското национално знаме) Това съвсем естествено охрабри несоциализираните групи от българското общество, най-вече циганските общности, и ги подтикна към неспазване на никакви норми – нито законни, нито морални.
Битовата циганска престъпност – кражби, грабежи, вандализъм, непредизвикано хулиганство в България достига размерите на пандемия. От селата тип Мечка и Поибрене, през малките градчета из страната от типа Самоков и Лом, до фронтовите линии покрай Столипиново в Пловдив или Факултета и Виетнамските общежития в София.
При тези обстоятелства чешката „развръзка” е неизбежна. И тогава щедро заплатените от Сорос човекозащитници традиционно ще започнат да търсят оправдание и вина в българското мнозинство и най-вероятно в митичните „скинари”. По модела за замитане на следите след циганските бунтове в „Красна поляна”.
Изходът за мен е само един – кратка и ясна цялостна политика за разрешаване на циганския въпрос в България. Без работни групи, консултативни органи и прочее. Разчистване на всички национални, общински и прочее съвети, фондации и комисии за „ромски” включвания, десетилетки и прочее скъпи за данъкоплатеца безмислици. Те нагледно и убедително доказаха за 18 години, че не могат или не искат да „интегрират” никого.
Политика на разбиване на гетата, на налагане на законност, ред и уважение към националните символи и органите на държавната власт на цялата територия на страната. В противен случай и при наличието на достатъчно жадни за мимолетна политическа слава ненормалници и обикновени провокатори, в рамките на десетина години ни очаква гражданска война. Местна, без фронтова линия, с лопати, колове и ножове, с много жертви.