Не желая нито главното мюфтийство, нито който и да било, да строи нова джамия в София. И никъде другаде в България, разбира се. Не по религиозни причини. По политически. Въпросът за новите джамии не е религиозен, а политически. Ислямът отдавна не е просто религия, ислямът е политика. Политика на завоеванието. Цел на мюфтийството и на брадатите момчета с изцъклени погледи в сянка не са религиозните потребности на фантомните софийски мюсюлмани – тяхна непосредствена цел е да маркират границите на исляма в Европа. И по точно – на новото ислямско нашествие в нашата част на Европа. Без грам патетика в последното твърдение.

Както е известно, опитът за масирано ислямско нашествие в Европа датира от около 711, когато т.нар Омаядски халифат съвместно мароканските бербери нахлуват на Пиринейския полуостров. В последствие през 717 година арабите обсаждат и Константинопол. Две големи битки в тази епоха спират това първо ислямско нашествие – разгромната победа на българския хан Тервел над арабите при обсадата на Константинопол 717-718, както по-късно и победата на франкския крал Карл Мартел над арабите при Поатие (дн. Франция) през 732. Това са двете събития, които не позволяват на арабите, разбирайте на исляма, да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа. В последствие Османската империя „оглавява”, образно казано, стремежа на исляма да завземе света, пробива през Проливите при Галиполи и стига до Виена. Тази част от историята на нашествието е много добре известна на всеки българин. От героичната отбрана на Момчил в Родопите и севаст Огнян в крепостта Урвич до защитата на църквата в Батак и отбраната на Шипченската позиция.
Днес ислямът воюва на два фронта. Единият – в Африка, Азия, Близкия и Среден Изток от Алжир до Афганистан и Чечения с калашници и РПГ-та в кървава и безмилостна партизанска война „джихад” за изтребление на всички „неверници”, и втория – в Европа с тихото, подмолно, поетапно нашествие. Справка – Франция, Германия, Холандия, Белгия, дори Великобритания…. Все стари европейски държави,воювали векове с ислямските нашественици, в чиито столици днес безпрепятствено вият стотици мюезини. Все стари европейски държави с огромни проблеми, създавани от неконтролируемата ислямска емигрантска вълна. Нейната огромна популация създава стотици клетки и клетчици от радикални ислямски фундаменталисти, разбирайте терористи, планиращи търпеливо и последователно разорението на Западния свят, докато консумират социалните му помощи, и кресливо и безочливо се позовават на всички религиозни и малцинствени „права” и „свободи”, които самоубийствено им дава западното общество. Днес нашествениците хленчат за „правата” си, утре ще избиват жени с камъни в Париж, че са облекли дънки или не са се омотали от глава до пети като пингвини. Забраниха Дядо Коледа в Босна, между другото. Толкова със „свободата” и „демокрацията”. Това е предупреждение за това какво очаква Европа в момента, в който исляма дойде на власт. За радикалните ислямисти „свобода на словото” и ”демокрация” са понятия, които се използват, докато ислямът в съответната държава е слаб и в опозиция. Когато завземат властта тези ценности автоматично се заместват от шерията и фетвите на моллите. Примерите за нечовешката жестокост на исляма на завоеванието и за двуличието му в опозиция и на власт са стотици хиляди. От 711 до наши дни.

За това служат днес минаретата – за гранични камъни, за отбелязване на новозавзетите от исляма територии. Неслучайно мюфтийството иска да строи Ислямски център, а не просто един молитвен дом – джамия. Ислямски център, с ислямски университет, с жилищни помещения за почивка на пътуващите към Европа идеолози на терора и редови терористи, с цялата инфраструктура на една подържаща база на едно нашествие. Не случайно и лобирането и финансирането на проекта идва от страна на Организация Ислямска конференция (ислямското ООН), а също така и „частни дарители” от Обединените арабски емирства. Направо си ги представям тези частни дарители. Строежът на един нов Ислямски център в София ще даде нов повод на мюфтиите и брадатите молли да твърдят, че България е „мултиетническа” и „мултирелигиозна” държава, което за тях означава, че България е отворена за ислямското нашествие. За ислямистите „мултиетническа” е държава, в която се чувстват свободни да правят каквото си искат. Държава, в която ще увеличават натиска за ислямизация. Ще строят джамия след джамия, и там където никога не е имало джамии, бавно и постепенно ще превръщат България в територия на исляма.
В България има една част от обществото, особено податлива на идеологията на омразата и завоеванието, проповядвана от радикалния ислям. Това са циганите. В голямата си част необразовани, в голямата си част озлобени и отчайващо бедни, циганите са благодатната почва за пропагандата омразата, характерна за радикалния ислям. В циганската махала „Изток” в Пазарджик беше разбита фундаменталистка група, издигнала зеленото знаме на Пророка и лозунга „Държавата е халифат”. Това вероятно е само началото.
За това не искам в София и в България да се строят джамии. Особено пък с пари на Обединената ислямска конференция. Затова се боря държавата ни най-сетне да се размърда от двадесетгодишната си летаргия и да удари, без да се обяснява всички фондации, сдружения, клетки, групи и прочее формирования на ислямското нашествие, които сноват из Родопите и сеят семената на фундаментализма и джихада. И плащат пари, ако носиш забрадка или си оставиш муджахидинска брада. С парите на ОАЕ, Йордания, с петролните пари на аятолясите сеят разделение и омраза сред еднокръвни братя българи в Родопите, злоупотребяват с невежеството и страховете на хората. Да удари, докато още може. С цялата организация на държавната машина.
И тук идва втори важен въпрос – какво правим с исляма в България. Отговорът е прост – правим го държавен. Одържавен. В смисъл под контрола на българската държава. Без шериятски глупости, без чужди емисари, без пари от Близкия изток, без ислямски секти, без молли и имами учили нейде из Йемен или Йордания. С духовници, завършили тук в София, които първо са научени да бъдат добри българи и после мюсюлмански духовници. Българите мюсюлмани са наши братя, наследници на българите, потурчени по време на нашествието. Те заслужават нашето уважение и не бива да допускане на никаква цена моллите и брадите да сеят разделение в българската нация на основа религиозна принадлежност. Българската нация е единна и включва и християните, и мюсюлманите, и атеистите, и ако има някой будист, и него.
Това е положението. Ако наглеците все пак започнат строежа на Ислямския бастион в Малинова долина очаквам всички, на които им е скъпа България да сме там. Защото не искам децата ми да живеят в средновековието в някакво подобие на Кабул.
Ето и малко информация от медиите по темата :

Информация на БГНЕС по темата
Идеята за строителството на мюсюлманския център в София е лансирана през 2001 г. на форум на организацията Ислямска конференция. Тогава председателят на Висшия мюсюлмански съвет и настоящ главен мюфтия Мустафа Хаджи заяви, че софийската джамия е недостатъчна за нуждите на столичните мюсюлмани, голяма част от които са пришълци от страната.
Непосредствено след мероприятието частни дарители от ОАЕ, други арабски страни и султанът на Оман превеждат средства на Научно-изследователския център за ислямска история, изкуство и култура към организацията Ислямска конференция със седалище Истанбул. Председател на този център е турският гражданин Екмеледдин Ихсаноглу.
Първият транш от средствата – 500 хил. щатски долара, са преведени на Главното мюфтийство. С част от тях е закупен теренът в „Малинова долина“.
Според статистиката на мюфтийството броят на мюсюлманските храмове в страната е 1457, като 1217 от тях са джамии, а месчитите (малки молитвени домове) са 240.
От 1989 г. до края на 2007 г. са построени общо 323 джамии. 56 са напълно нови, като са построени там, където до момента не е имало джамия. Възобновените джамии са 267.
По оценки на главно мюфтийство общият брой на мюсюлманите в страната е 1,5 млн. Те се съмнявали в официалната статистика, според която изповядващите исляма у нас са около 900 хил. По тази причина във мюфтийството вярвали повече на цифрите на имамите в страната.
Проверка на БГНЕС е установила, че според турските закони в дадено населено място се изгражда джамия, ако в него живеят минимум 30 хил. души мюсюлмани. Към градежа на втора джамия се пристъпва, ако в съответното място живеят над 60 хил. мюсюлмани.
У нас на 2700 християни се пада една църква, а на 2700 мюсюлмани – три джамии