Днес , 31.08.2009 се навършват 85 години от убийството на Тодор Александров Попорушев, легендарен водач на ВМРО. Той загива, повален от предателски куршум в Пирин планина, на път за конгреса на Серския революционен окръг. Убийството на „некоронования цар на македонските българи“ е вдъхновено и организирано от Коминтерна и комунистическите му издънки в София.

Една силна и боеспособна ВМРО, водена от вдъхновяващ и непреклонен водач като Тодор Александров, бореща се неотстъпно за българско национално обединение е непреодолима пречка пред болшевишките планове за „революционна“ инвазия на Балканите и в частност в България и окупираните от съседите-разбойници български земи.
Ето кратка биографична справка за живота на Тодор Александров :

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипския квартал Ново село, в семейството
на Александър Попорушев и Мария Александрова. През 1898 г. той завършва българското
педагогическо училище в Скопие, след което е учител в Кочани, Кратово, с.Виница
и Щип. Едва 15-годишен, Христо Матов го покръства за член на ВМОРО.

През 1903 г. Тодор Александров се отличава като рядък ръководител и организатор
на кочанския революционен окръг. Арестуван от турските власти на 3 март 1903
г. и още същата нощ под усилен полицейски конвой изпратен в Скопие. Тамошният
извънреден съд го осъжда на пет годишен строг тъмничен затвор, но поради дадената
след 13 месеца амнистия той е освободен от затвора през април 1904 г. Наскоро
след това е назначен за главен учител на II-ро класното училище в Щип. Тодор
Александров заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров денонощно работи за организирането
на щипския революционен район. Резултатите от неговата активност са забелязани
и от турските власти, които през ноември 1904 г. му забраняват да учителствува.
На 10 януари 1905 г. къщата му е заградена от многоброен аскер, но смелият революционер
успява да се изплъзне от войсковият кордон и веднага се присъединява към четата
на Мише Развигоров, на която става секретар. Александров е бил делегат на щипския
район пред първия окръжен конгрес на скопския революционен окръг.

През ноември 1907 г. Т. Александров е избран за окръжен войвода
от третия конгрес на скопския революционен окръг.

На 2 август 1909 г. турците отново правят опит за неговото арестуване, но и
този път не успяват. През пролетта на 1910 г. той обикаля с чета скопския революционен
окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело. В началото
на 1911 г. Тодор Александров става член на Ц.К. на ВМРО. През 1912 г. е войвода
в Кукушко и Солунско, където извършва редица саботажни действия срещу турските
власти, като по този начин подпомага българската кауза в Балканската война.
Той е в щаба на Трета бригада на македонското опълчение през 1913 г., а по време
на Междусъюзническата война заедно с чети на ВМОРО подпомага Осма тунджанска
дивизия.

След 1913 г. разравя пепелището на покрусените национални надежди и организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото
ново, но много по жестоко и брутално – сръбско и гръцко, робство.

Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, Тодор Александров успява
да избяга на 13-ти същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за
Македония, където наново възстановява Организацията и поставя пред световното
внимание нерешения Македонски въпрос. В края на 1922 г. главата му е оценена
от Белград на 250 000 динара.
Под ръководството на Тодор Александров ВМРО се превръща в могъща въоръжена Организация, мереща сили с армиите на околните държави-окупатори на изконни български земи – главно Гърция и Югославия. В стотици сражения с части на тези армии, бойните групи на ВМРО нанасят разгром над многократно превъзхождащ във въоръжение и жива сила противник.
Стотици национални предатели и служители на окупаторите са осъдени и екзекутирани от бойци на ВМРО. Някои от тях – посред бял ден по улиците на „имперската столица“ – Белград.
Провеждат се стотици съботажи над мостове, инженерни съоръжения и казарми на противника, подържайки по този начин националния дух на окупираното българско население. Същевременно, в Пиринска Македония, където ВМРО разгръща своя тилова база, се провежда масирана просветителска кампания за всеобхватно ограмотяване на населението – както политическо и историческо – така и здравно. Под ръководството на ВМРО се строят болници и училища, проправят се пътища и се строят водопроводи. ВМРО се превръща в истински и на моменти единствен стълб на българщината в тези български земи в момент, когато държавата ни навлиза в бурята на братоубийствена гражданска война, щедро финансирана от Коминтерна и национално униние и разочарование след унизителния Ньойски диктат.
В основата на тази Организация е Тодор Александров Попорушев.
В негова чест и негова памет, ВМРО организира традиционен годишен поход в Пирин, който ще завърши на 5-ти септември, събота с поклонение на неговия гроб и с преглед на дейността и подготовката на Младежките организации на ВМРО.

Поклон пред паметта на Тодор Александров
Македония е българска
България над всичко