Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Ангел Джамбазки: Пътят е връщането към национализма и традициите


2018-08-30 16:59 | коментара

Разговаряме с българския евродепутат Ангел Джамбазки за българското европредседателство, което завърши през юни 2018 г., и за предизвикателствата пред България и София след председателството. 

 

– Г-н Джамбазки, много критики и много хвалебствия се изказаха по темата за първото българско европредседателство. Вашата оценка?

 

– Чуха се много коментари. Далеч съм от пораженческо-критикарския тон, който едва ли не представи председателството като провал. Не съм и от тези, които ще чуете да славословят за нашето председателство. 

 

Действително се свърши доста работа. България наложи теми и ги изведе до крайна точка – например за Западните Балкани, за пакета „Мобилност“, който засяга интересите на нашите превозвачи и т.н. В този смисъл ние като държава постигнахме някои успехи. Това не е никак малко. Умерен оптимист съм, че се превръщаме в равностоен член на ЕС и думата ни се чува. 

 

Иначе има много проблеми, които нито нашето, нито което и да е друго председателство, може само да реши. Темата за двойните стандарти и за състоянието на ЕС, например.

 

ОЧЕВИДНА Е НУЖДАТА ОТ ЗАСИЛВАНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ СПРЯМО СВОЕВОЛИЯТА НА БРЮКСЕЛСКИТЕ БЮРОКРАТИ.

 

Европа я чакат тежки дни, ако не скъса с порочния модел тип “Юнкер”.

 

– Но това може да се реши само ако се промени балансът в Европейския парламент и Европейската комисия.

 

– Абсолютно. Затова и следващата година ще е ключова. Политиката на социалистите и ЕНП е вредна на националните държави. Като ги гледа човек, са едни и същи, няма особени разлики. Нищо че едните уж са социалисти, а другите – десни. И едните, и другите са затънали в един плачевен и плашещ неолиберазлизъм, който трябва да бъде спрян. Защото е вреден и опасен.

 

Не може цял мандат да се занимаваме с правата на гейове, транссексуални и тям подобни, да квичат за правата на човека в Мианмар, а по европейските улици ислямски екстремисти да убиват хора и да тероризират цели квартали. 

 

Пътят е връщането към национализма, към традиционализма. ЕК навлезе прекалено дълбоко в националните законодателства и се превърна в някакъв нов Коминтерн, който разпорежда на правителствата. Това е грешка.

 

– Вероятно този дебат тепърва предстои. Да се върнем на европредседателството. Справи ли се София като град с организацията, логистиката? Това е много важно от гледна точка на това дали имаме силите да бъдем домакини на други подобни международни форуми.

 

– Мисля, че София като град се справи добре с организацията и логистиката на мероприятията. Имаше и проблеми, разбира се. Донякъде сагата с ремонтите на НДК, с трасетата, със затварянето на улиците и блокирането на движението в града беше неприятна. Това поизнерви столичани. Със сигурност можеше да бъде по-добре. 

 

Но не виждам и основания за особен драматизъм по темата. Всъщност, бихме могли да направим извода, че концентрирането на всички събития в центъра на града води до това. Но пък това е даденост, която не зависи само и единствено от общината или от момента. Има много фактори.

 

Вероятно можеше да се пуснат повече коли на градския транспорт, да се промени и удължи графикът на метрото, за да се улесни придвижването на столичани. Редно е и да решим инфраструктурно въпроса с подхода и изхода към летището. В момента там, и без чужди делегации, нещата са сложни и стават задръствания. Това е тема, която се нуждае от всеобхватен анализ и тепърва ще я коментираме в следващите години.

 

– Тоест като столица можем да бъдем и занапред достоен домакин на подобни форуми?

 

– Разбира се. Имаме тази възможност и се справяме добре. В крайна сметка този тип събития носят приходи и за националната, и за местната икономика. Международният престиж от тези форуми също не е за подценяване. Попадаме във фокуса на световните събития, а това винаги е добре и допринася във външнополитически план за тежестта на България пред международните ни партньори. 

 

В крайна сметка, ние се борим да станем безспорен лидер на Балканите, в Източна Европа. Такива събития са важни. 

 

– Самият Вие организирахте няколко ключови събития с Вашата група – Европейските консерватори. Какво очаквате като резултат за България от тези срещи тук в София?

 

– Една от важните теми беше Брекзит. Със или без споразумение, Великобритания напуска. Моите колеги консерватори от Великобритания считат, че този съюз в този формат е изчерпан. И затова си тръгват. Нито са доволни от това как се вземат решенията, нито желаят някой в Брюксел да им диктува политиката. Въпрос на преценка и на интереси е.

 

От друга страна се дискутира и един друг ключов въпрос – за прекалената централизация на този съюз. Този многогодишен дефект, който налага решения на всички държави. И то при положение, че говорим за различни нации и управленски традиции. Няма как да сработи. И един от изходите от тази глупава политика е Брекзит. 

 

ДРУГИЯТ ДЕФЕКТ СА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ.

 

За едни може, за други не може. Това е един от туморите на ЕС. Виждате, че големите държави масово не спазват правилата, но искат да наказват другите, че не ги спазват. Няма как да продължаваме така. И по темата с бюджетните дефицити, и по темата с храните, и по темата с мигрантите е така. Този подход – Европа на две, три, пет скорости, трябва да бъде премахнат. 

 

И трети акцент – прекалената брюкселска бюрокрация задушава свободния пазар и конкуренцията. Направо ги съсипва. А това обрича цели държави и региони на по-нисък стандарт на живот. Вземете казуса с пакета „Мобилност“. Решават Франция и Германия под маската на борба за социални права, всъщност да ударят транспортния бизнес в България, Полша и други държави. Започват да измислят едни фалшиви правила, с което пречат на свободното движение на стоки. И то защо – за да си решат вътрешни въпроси и да убият конкуренцията от други държави в този бранш. Е, тук се пита каква свобода на придвижване, какъв свободен пазар има в ЕС?