Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Ангел Джамбазки за мандата на европарламента: Мигрантската криза върна политическия разговор в залата


2018-12-04 17:46 | коментара

Няколко месеца преди изборите за Европейски парламент „Дневник“ попита български евродепутати за трудностите и постиженията на парламента по време на мандата им, както и какво очакват за вота през май догодина. Ето мнението на Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти).

 

- Кои бяха най-големите предизвикателства и трудности пред Европарламента през изминалите години от началото на мандата му?

 

- Без всяко съмнение - имигрантската криза. Много колеги разпознаха в нея нашествие. Тя постави под въпрос досегашния измамен летаргичен консенсус с лек привкус на институционален ишиас. Спокойно може да се каже, че ЕП бе разтърсен из основи. Върна се политическият разговор в залата, а не разговорът за това какви киселини да има в соса за дюнери.

 

Настоящият мандат на Европейската комисия и Европейския парламент ще остане в историята и заради момента, в който страна членка напусна Общността. Дали Великобритания е направила правилния избор или не ще разберем много скоро. Факт е, обаче, че именно вотът на британците беше катализаторът, който доведе до повдигането на дебата относно бъдещето на Европейския съюз.

 

Този дебат за бъдещето на ЕС, който се провежда в ЕП най-вече с лидерите на страните членки, избистри и някои разлики между различните блокове. Стана ясно, че интересите на страните от центъра не съвпадат с тези на страните от периферията.

 

Има и ясен двоен стандарт както в разпределението на европейските средства на географски принцип, както в доходите, така и в политическия подход. Когато говорим за политическа интеграция, западноевропейските либерали развяват знамето на федерализма и настояват за наднационален политически съюз. Когато, обаче, говорим за икономическа интеграция и равни условия на конкуренция, много от същите лидери стават протекционисти. И се получава следният парадокс - искат федерализация на един съюз с две системи: тук - свободен пазар и капитализъм, там - социална държава и протекционизъм. Няма да стане така.

 

Типичен пример за това е политиката на президента Макрон, който пробута законодателството за командированите работници, което цели да вземе хляба на над 150 хиляди български семейства. Причината, посочена като оправдание? Социален дъмпинг. Фалшив и изпразнен от съдържание термин, който повечето нормални хора биха дефинирали просто като конкуренция. Това трябва да спре и срещу това трябва да се борим. Икономическият протекционизъм не трябва да има място в единния пазар.

 

- Какви са очакванията Ви за евроизборите на европейско ниво?

 

- Няма съмнение че следващите европейски избори ще бъдат основани на различните виждания относно бъдещето на Европейския съюз. Вече е ясно. Досегашната панацея на евробюрократите, а именно „повече от същото“ не е и няма как да бъде устойчив модел. Към момента проучванията сочат, че за пръв път ЕНП и социалистите, които между другото следват общи политики и цели, няма да имат мнозинство в пленарната зала на Европейския парламент.

 

Това се случва, защото партиите, участващи в тези два блока, предадоха традиционната си база от избиратели. Социалистите вече не защитават правата на работниците, а се занимават основно с новите им избиратели от сексуалните и религиозни малцинства.

 

ЕНП също се подхлъзна по мулти-култи модела, макар и с изключения. Това отваря пространство за едни истински консервативни формации, които са готови да защитават традиционните ценности в Европа.

 

Нашето виждане е известно на избирателите ни. Ние казваме „По-малко, но по-ефективно“. Единственото бъдеще за европейския проект е да бъде Европа на отечествата. Няма как тепърва изкуствено да създаваме някаква европейска квазиидентичност. Няма как да продължаваме с проваления мултикултурализъм. Пътят напред е връщането на компетенции там, където те принадлежат - у суверенните правителства и народи на Европа, които си сътрудничат посредством междуправителствени спогодби и споразумения. Нека заедно правим по-малко, но по-добре.

 

Видими са двата полюса - на единия са Меркел, Юнкер и Макрон, те предлагат повече от същото, а именно още повече миграция, още повече мултикултурализъм, още повече минарета в Европа. На другия сме ние - Европа на отечествата. Салвини, Щрахе, „Алтернатива за Германия“, Северният алианс в Скандинавието. Всички гражданин, включително българските, ще имат възможност за информиран избор.

 

- Успя ли този европарламент да приеме или придвижи законодателство, което би било от пряка полза за България?

 

- Безспорно. И говорим за много документи в много сфери на обществения живот. Тук ще дам един пример, който е много важен за мен по разбираеми причини. Документът, който аз мога да окачествя като наш най-голям успех без капка съмнение, е Резолюцията на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Албания (2016/2312(INI)).

 

В него се поправя една несправедливост, датираща от един век. Разбира се, става въпрос за признаването на българското малцинство в Мала Преспа, Бърдо и Гора. Този документ на Европейския парламент призна съществуването на малцинството и призова да се положат допълнителни усилия за спазването на правата на хора с български етнически произход в Албания.

 

Албанското правителство не закъсня със своята реакция и на 13 октомври 2017 г. албанският парламент прие Закона за защита на малцинствата, в който са застъпени правата и на българското малцинство.

 

Интересен факт е, че това не е първият път, в който Албания признава съществуването на българско малцинство на своя територия. През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана в рамките на Втората балканска конференция в Цариград, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява следното: „Чл. 1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания.“. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война резолюцията така и не е ратифицирана.

 

Благодарение на усилията на всички български представители в Европейския парламент тази историческа несправедливост бе поправена. Това е начинът европейските институции да са полезни на България и на нашия национален интерес. Определяйки рамките на бъдещото членство в ЕС на страните от Западните Балкани, ние можем да защитим нашия национален интерес и да преследваме геополитическите си цели. А те са прости. Без граница от Охрид до Черно море.