Ангел Джамбазки | Въпроси към ЕК

На 20 май 2015 г. Съветът на ЕС прие решение, с което се изисква от Комисията да внесе законодателно предложение с цел изменение на нормативната уредба на ЕС по такъв начин, че тя да бъде в съответствие с Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. Ратифицирането на Маракешкия договор е блокирано поради правен проблем от октомври 2014 г. Докато Съветът на ЕС постига бавен напредък в законодателния процес, държавите членки предприемат действия.

Според последния доклад на Европейската комисия възрастовата структура на населението на ЕС ще се промени драстично през следващите десетилетия. В това отношение в Европа през 2060 г. най-дълголетни ще са испанските граждани. Процентът на зависимите лица в Испания ще се увеличи с 1,6 % и от 17,1 % през 2013 г. ще нарасне до 18,7 % през 2060 г.

Жизнено важно е секторът на селското стопанство на ЕС да търси проактивно възможности за иновации, за да може да запази икономическата си конкурентоспособност и да се справи с предизвикателствата на устойчивото развитие.

Появата на свързано селско стопанство, което, наред с другото, използва високотехнологични сензори за наблюдение на селскостопанското производство и на здравословните проблеми при животните, предлага възможности за икономии по цялата дължина на веригата за създаване на стойност при производството на храни.

Според Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, стандартната ставка на ДДС в държавите членки не може да бъде по-малка от 15 %. Въпреки това, много държави членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., имат правото да прилагат по-ниски ставки спрямо много различни продукти и услуги.

Отправям настоящото питане с цел Комисията, като пазител на Договорите, да внесе яснота в една сфера, която към настоящия момент в България генерира редица противоречия. Според вътрешното българско законодателство статутът на професията фелдшер (лекарски асистент) не е достатъчно добре прецизиран. Съществуват спорове може ли тази професия да получи правото на самостоятелна съсловна организация. Тъй като лекарският асистент е изключително важна фигура в системата на здравеопазването, е необходимо да се постигне пълнота и прецизност на нормативната уредба, регламентираща професията. Българският законодателен орган твърди, че лекарските асистенти са подчинени на обхвата на Директива 2005/36/ЕО, но систематичното ѝ тълкуване води до точно обратния извод.

От 8 август 2014 г. Русия започна прилагането на забраната за внос на някои видове месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци и преработени хранителни продукти от ЕС, САЩ, Канада, Австралия и Норвегия. В следствие на тези санкции бяха засегнати хиляди средни и дребни предприятия, земеделски производители, производители на мляко и млечни продукти в България. Освен наложеното от Русия ембарго, българските животновъди бяха изключително силно засегнати от болестта „син език“.

Последните научни изследвания показват, че смяната на зимното часово време с лятно не намалява значително потреблението на ток, но причинява сериозни проблеми в здравословното състояние на хората. Лятното часово време е въведено с цел спестяване на разходите за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Но в днешно време смяната на часа е неефективна, а икономическите ползи са сравнително минимални, дори нищожни — по данни на Системния енергиен регулатор смяната на часовото време спестява годишно 23 милиона киловатчаса, което се равнява на спестени 54 стотинки на човек.

До мен достигна силно обезпокоителна информация, че български граждани са подложени на изнудване от страна на испанските власти. Испанската полиция налага глоби и пише актове на български граждани, които управляват превозните си средства със законно придобити шофьорски книжки в България. С тази дискриминационна практика испанските власти принуждават българските граждани да заменят българските си шофьорски книжки с испански, което струва 80 евро.