Само преди дни турският президент Реджеп Тайип Ердоган положи основите на мегаломанския проект за Истанбулския канал, който ще свързва Черно, Мраморно и Егейско море. Ние, Българските патриоти, очакваме от правителството реакция след изненадващата информация за началото на строителството, тъй като е наложително европейските партньори да бъдат информирани за тази заплаха. Смятахме, че президентът на Република България Румен Радев ще информира лидерите на инициативата „Три морета“ за случая. Нищо подобно обаче не се случва. По тази причина поставих въпроса пред Европейската комисия и Постоянния комитет към Бернската конвенция, за да защитим националния интерес на България и родното Черноморие и да се противопоставим на проекта на диктатора Ердоган. Важно е да се дадат необходимите отговори на въпросите дали ЕК изобщо е запозната с проекта, дали възнамерява да възложи оценка на въздействието върху околната среда и ще настоява ли за спазването на съществуващите договори за проливите?

Проектът за Истанбулския канал може да доведе до най-голямата екологична катастрофа в съвременния свят, дори по-голяма от тази в Аралско море. Съществува риск от унищожаване на крехката черноморска флора и фауна. Подобна заплаха на практика не е съществувала, дори по време на строителството на други известни канали като Суецкия и Панамския. Черно море някога е било сладководно езеро, а неговата соленост се дължи на естествен катаклизъм преди 9000 години, когато се е образувал днешният проток Босфор. Новият канал в Истанбул ще бъде дълъг 45 км, широк 300 метра и дълбок 25 метра. През долния слой, в дъното на канала към Черно море, ще текат милиони кубически метри морска вода, два пъти по-солена, отколкото в Черно море. Разликата в солеността на Черно и Мраморно море е значителна. В момента през Босфора преминават две течения - повърхностно течение с по-сладка вода от Черно море в Мраморно море, и дълбоко с по-солена вода в обратна посока. Новият канал ще наруши този баланс. Освен това отпадъчните води на Истанбул се изхвърлят в дъното на пролива и отиват към Черно море. Балансът на нашето море ще бъде нарушен и водата ще стане с изключително ниско съдържание на кислород. А това ще доведе до огромно нарушаване на естествената среда на цялата флора и фауна.

Отварянето на канала ще промени естествените течения в Черно и Мраморно море. Според повечето експерти изпускането на още по-големи количества силно замърсени води на Мраморно море ще се вливат директно в Черно и Егейско море. Освен това районът около Истанбул е сеизмична зона и проектът представлява голяма опасност при потенциално природно бедствие. Съществува и риск, че в бъдеще, поради увеличения темп на оттичане на Черно море в посока към Мраморно море, катастрофата с Аралско море може да се повтори. Стартирайки проекта, като член на Съвета на Европа от 1950 г., Турция е нарушила Конвенцията за опазване на европейската дива природа и природните местообитания, по-известна като Бернска конвенция. Освен това Турция нарушава и Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване, подписана от страната през 1992 г. в Букурещ. Бернската конвенция предвижда, че при разработването на националните си програми държавите трябва да си сътрудничат в опазването на естествените местообитания и биологичното разнообразие. По тази причина проекти като Истанбулския канал изискват уведомление на всички държави, чиято природа би могла да бъде засегната от икономическа инициатива на съседна или близка държава. Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване буквално казва, че страните се договарят да предприемат всички необходими мерки, съвместими с международното право, за да намалят нивата на замърсяване на морската среда в Черно море. Засега няма информация, че изграждането на Истанбулския канал и възможните последици от това в Черно море са били обект на консултации с българските власти. Необходимо е мащабно научно изследване, за да се оцени въздействието на този проект върху българските води и целия морски басейн.

Този проект представлява пряка заплаха за националната сигурност на България. Турция не е спазила конвенцията от Монтрьо, подписана от Анкара през 1936 г. Страната контролира Босфора и Дарданелите. Документът уточнява какъв е допустимият тонаж на военните кораби, преминаващи през двата пролива. Именно на тази основа се определя броят и видът военни кораби, които могат да бъдат разположени в Черно море. С друг пролив под свой контрол Турция вече нарушава споразумението и грубо го потъпква.