По време на предизборната кампания в Република Северна Македония езикът на омразата спрямо България беше основно средство за агитация. Не адресирането на проблемите на местното самоуправление, както е редно в едни местни избори, а България и конкретно гражданството на кандидата за кмет на Скопие Даниела Арсовска.
 

Лицемерието на управляващите от СДСМ, които нападнаха Арсовска, излезе на показ. Зоран Заев се кълнеше, че дискриминация няма, че път за компромис с България съществува, но действията на партията му доказаха, че компромис нито съществува, нито има как да намерим. Няма как да допуснем в ЕС държава, в която хората биват атакувани заради това, че са с българско самосъзнание, независимо дали по документи, или по съзнание.

Основната линия на партията на Арсовска - ДПМНЕ също е антибългарска. Самата тя използва език на омразата, въпреки че е доказала собствения си произход, за да получи българско гражданство. Всичко това отново ми дава основание, в качество си на български представител в ЕП, да настоявам ЕК да даде отговор на въпросите кога ще бъде повдигнат въпросът за езика на омразата спрямо България при срещи относно Западните Балкани на високо ниво и какви са мерките на Комисията за насърчаване на реални действия от страна на Република Северна Македония срещу езика на омразата?

Редно е Европейската комисия отговори и на въпроса дали ще наложи санкции на Северна Македония по отношение на предприсъединителните фондове, заради продължаващата дискриминация спрямо българската общност в страната.