Почти месец, след като беше създадена фалшивата новина за това, че в залата на Европейския парламент съм направил поздрав, който е свързан с тоталитарната фашистка идеология, има решение на председателя. И това решение е уникално. То ще остане в историята на институцията, тъй като не всеки ден Парламентът наказва свой представител, защото той бил направил нещо, което друг страничен наблюдател, си помислил, че било нещо друго. Точно така е формулирано писмото на председателя. В случая обаче става дума за основен принцип, не за самата глоба. Ако наказанието беше наложено, защото сме се скарали с някой в залата, това е легитимно и би било разумно донякъде. Но в такъв случай трябваше да се накажат всички, участвали в скандала, защото в залата аз спорих с хора, които се държаха неуважително и обидно, но те не бяха санкционирани.

Какво ще се случи, ако утре трети независим наблюдател започне да оценява дали облеклото на хората е приемливо, или не? Или цвета на косата? Или нещо друго? Къде тогава отива идеята за свобода на словото и изразяването, ако ще има трети независим наблюдател, който да преценява какво би се случило. На всички, които клеветяха и обиждаха, сега ще спре да им е смешно, защото с тях ще се видим в съда. Решението на председателя на ЕП ще бъде обжалвано, защото е изсмукано от пръстите, тъжно и много нелепо. И всички хора, които сътвориха този изкуствен скандал, сега ще трябва да понесат последствията от своите действия.

Европейският парламент пише в няколко страници, че много държи на свободата на словото. Но, ако може, по някои теми да не се говори. Аз обаче винаги ще говоря за националните държави. Защото се гордея, не се срамувам от своя национален произход. Гордея се, а не се срамувам от своята велика национална държава и нейната хилядолетна традиция и култура. Да живее единната и неделима българска нация. Да живее България. Да живеят националните държави.